четвъртък, 13 декември 2007 г.

Нумеро дуо

след 6 месеца курсове това се получава

неделя, 18 ноември 2007 г.

Румънците Къртят

Най-яката група на Млечния път Activ са пуснали нов 'адски' хит тихомълком без да усетя. 'ного як, направо цепи мрака :) Zile Cu Tine се казва, а в превод на български звучи 'Дните със теб'. Песничката наподовя малко предния им хит Doar Cu Tine (само с теб), което си личи още от заглавието, но пак е супер весела. Клипчето е страхотно, а мацката...... ох майкоооо - турбо яка. Минавам през огън, за да си взема лично автограф от нея :)

Идната седмица само това ще се върти във количката, нон стоп,no parada,non batente
Тааа на някой ако му се ходи на концерт на Activ , да казва и да отиваме щото вече не издържам....... без автограф :)

'Njoy :)




Activ - Zile Cu Tine

Te-am visat aseara eram doar noi doi
Intr-o camera goala cu lumina stinsa
Am uitat de tot fara nici o frica
Vreau doar sa am atingi
Incet sa-mi zambesti sa ma simti
Timpul nu sta intre noi
Ne facem de cap amandoi

Refren:
Luni e prima noastra zi de iubire
Marti si miercuri iarasi e nebunie
Pana vineri vom afla ce e bine
Iar in week-and eu te aleg tot pe tine
Strange-ma iarasi in brate
Sti ca daca vrei chiar totul se poate
Sa uitam de noi inca o singura noapte
Si apoi putem sa visam mai departe

Asa multa iubire
Port in suflet eu numai pentru tine
Vreau sa trag cortina
Jocul s-a incheiat se aprinde lumina

Vreau doar sa ma atingi
Incet sa-mi zambesti sa ma simti
Timpul nu sta intre noi
Ne facem de cap amandoi

Refren

Luni e prima noastra zi de iubire
Marti si miercuri iarasi e nebunie
Pana vineri vom afla ce e bine
Iar in week-end eu te aleg tot pe tïne

_________________________________________________________________
_________________________________________________________________
DAYS WITH YOU (ZILE CU TINE)
I dreamt with you yestrerday night.
We were in a empty room...
With the light closed,
We forgot everything....

I only want you to touch me...
Slowly to smile me, to feel me
The it is not an obstacle for us,
Togenter we are crazy!
ref:
Monday is our first day of love,
Tuesday and Wensday we are crazy!
About Fryday we will know that's mind "good"
And in the weekend i chose to stay with you..

I want to stay in your arms,
You know if you want, everything can be true...
Come to forget the world this night,
And then, we can continue the dream...

So much love,
I have in my soul for you!
But I want to stop this,
The game is over, the light is open...

I only want you to touch me...
Slowly to smile me, to feel me
The it is not an obstacle for us,
Togenter we are crazy!

Monday is our first day of love,
Tuesday and Wensday we are crazy!
About Fryday we will know that's mind "good"
And in the weekend i chose to stay with you..

I want to stay in your arms,
You know if you want, everything can be true...
Come to forget the world this night,
And then,we can continue the dream

Monday is our first day of love,
Tuesday and Wensday we are crazy!
About Fryday we will know that's mind "good"
And in the weekend i chose to stay with you..

понеделник, 5 ноември 2007 г.

Бобппп...


Преди няколко дена имах щастието да вкуся истински вкусен боб на студентски стол... Велико :) Толкова беше вкусен (или толкова бях гладен), че веднага се сетих за лято 2006-а, когато с брата и Пламката нагъвахме на брега на Маями яко боб с бира. Това се смяташе за деликатес по онова време. За хората със слаби сърца ще спестя останалата част от менюто.
East Coast man... Bean forever !

Като остарея може да стана фермер и да си отглеждам бобппп.... Да е жив и здрав откривателя на боба - Mr Bean

понеделник, 17 септември 2007 г.

Фийчър рикуест 547 е вече в историята

След тежка вечер (много алкохол на рождения ден на един колега от фирмата..., че на всичкото отгоре и шефа ми беше поканен...и той взе, че дойде пък) и още по-тежка сутрин най-накрая успях да приключа работата с feature request 547.

Датата е 17.09.2007. За първи път прочетох пресата чак в 17.30 часа.
Да поясня - feature request е нова функционалност към даден продукт поискана от клиента.
Може да се каже, че това е първият ми принос към фирмата. Семето е хвърлено пък, каквото пожънем. Както Васко (шефа) казва, 'до месец-два нашият отдел ще почне да бълва нови работи'. Искаше ми се да го отбележа подобаващо - с много алкохол, но споменът за главоболието от по-рано сутринта беше още пресен :)

фиичър рикуест 548 къминг сууууун :)

сряда, 22 август 2007 г.

Магическа топка

Винаги съм искал да имам нещо такова..... е сега го има в НЕТ-а поне :)

enjoy ;)

http://ball.darksorcerers.org/index.php

понеделник, 13 август 2007 г.

Mazda 323 BJ

АВТОМОБИЛЪТ НА СТАРО: ПЛЮСОВЕ И МИНУСИ
Mazda 323 BJ




Точно преди десет години Mazda направи обратен завой в моделната си политика. Японската марка, която се бе превърнала в символ на прагматичното начало в автомобилостроенето, промени до неузнаваемост бестселъра си 323. Моделът се сдоби с толкова стилна ъншност и изпипан дизайн, че мнозина отказваха да повярват на емблемата. Дотогава 323 бе спечелил армия от почитатели със здравината и надеждността си, а поредното поколение имаше шанса да открадне фенове дори от италианските производители. Какво точно се случи не е ясно и досега, но пазарните успехи на най-продавания модел на японците бяха далеч под очакваното. Може би заради прекалено смелия и футуристичен дизайн верните клиенти на марката се отдръпнаха, а тяхното място заеха също толкова възхитени, но чувствително по-малко на брой купувачи. Серията ВА издържа на пазара четири години - колкото по принцип трае средно производственият цикъл при японските компании, но наследникът бе далеч по-сдържан в стилово отношение. Очевидно Mazda държеше да си върне тадиционните фенове, а именно прагматиците, които държат много повече на съдържанието, отколкото на формата. Дебютиралата през 1998 г. серия BJ определено изглежда по-стара, улегнала и скучна в сравнение с предшественика си. За сметка на това последната 323-ка запази всичко, което феновете на марката някога са харесвали в автомобилите й - безупречното качество и здравина. Тя е толкова надеждна, че дори отегчава.
В Mazda 323 (BJ) няма и помен от атлетичното секси-излъчване на предишното поколение. Моделът се връща към миналото, когато за европейския купувач продукцията на японските производители се сливаше в единна сива маса. Изработката обаче е на такова ниво, че човек е напълно склонен да прости липсата на въображение у дизайнерите. Сглобката на kаросерията не търпи и най-дребните забележки. Безличната "физиономия" се компенсира напълно от качеството на материалите, лаковото покритие и антикорозионната защита. Ръжда се появява само по някои незначителни детайли като крепежните скоби под купето или места с механични наранявания. Добре е подът на 323 да се огледа за такива и да се вземат мерки за отстраняването на корозията. Не че тя може да нанесе кой знае какви поражения. По-скоро като предпазна мярка за лично удовлетворение. Скука цари и в салона на серията BJ. Вярно, всичко си е на мястото, няма странни ергономични хрумвания и рационализации във френски или италиански стил, а водачът и пътниците почти веднага започват да се чувстват уютно. Сиво и скучно, но някак уютно. Досущ като в добре обзаведена чакалня . Материалите са простички, сиви някак, но са подбрани и напаснати толкова грижливо, че чак втръсват с педантичността си. Изключено е някой детайл да скръцне или изтропа - дори при колите с огромен пробег. Такива впрочем не са никак малко, въпреки че най-старите коли са едва на 6 години. С въздържания си дизайн и прекрасни експлоатационни качества Mazda 323 стана един от любимите автомобили за служебни нужди навсякъде в Европа и екземпляри на по 200 000 или 250 000 км съвсем не са рядкост. Показанията на километража обаче не бива да стряскат. Заслуга за това имат великолепнитедвигатели монтирани на модела. Всеки от тези агрегати с изключение на двулитровия турбодизел с директно впръскване на горивото DiDT, чието монтиране започва чак през есента на 2000 г., е познат по един или друг повод на почитателите на Mazda. Подобно на предишното поколение на модела, най-разпространен е базовият мотор с обем 1 323 см3 (който по абсолютно загадъчни причини фирмата монтира на модификациите с индекс 1.4) с мощност 73 к.с. С модернизацията от 2000-ата година старият 1.5-литров агрегат (88 к.с.) отстъпи място на 1 600-кубиков (95 или 98 коня), а най-рядката 1.9-литрова машина със 114 к.с. бе заменена от двулитров мотор (131 коня). Пак тогава в пенсия излязоха двете версии на дизела с мощност 71 и 90 к.с. съответно за атмосферното и турбо пълненето.
Макар и изключително тяговити, нафтовите модификации на 323 не са за препоръчване. Не са особено икономични и вдигат доста шум. За сметка на това дори най-малкият двигател се справя с лекото купе на Mazda-та, а 1 600-кубиковите версии се представят отлично и по магистралата. По-често може да се попадне на модификации със стария 1.5-литров мотор, който също заслужава много висока оценка. За спортните 323-ки с най-големите двигатели надали има смисъл да се говори много. Те се срещат най-рядко, а и някак не се вместват в концепцията за семеен автомобил. За синоним на всички мотори обаче може да се употреби едно съществително - здравина.
Само дребни детайли без особено значение за здравината могат да корозират. Цинковият спрей спира ръждата
Нужна е потресаваща техническа неграмотност, за да се строши такъв агрегат.Оплакванията са изключително редки и по адрес на останалата механика на Mazda 323. Съединителят, например, спокойно изкарва по 150 000 км и повече, а да се обадят принципно капризните спомагателни възли като генератор и стартер е почти невъзможно.
При добро желание недостатъци при покупка на употребявана 323-ка все пак могат да се открият. Педантите, например, ще се хванат за ръждата по спирачните дискове или по-високата им степен на износване - все проблеми, които са следствие по-скоро от начина на експлоатация, отколкото на фабрични дефекти. Доказатество за това са отличните оценки, които получават от техническите служби
ходовата част и окачването на компактната Mazda. Дори подложени на опустошителното въздействие на българските пътни условия, те запазват пълно мълчание. Единственият недостатък, доколкото изобщо може да се нарече така, е умората на амортисьорите след 70 000 км. Не, не започват да изпускат, просто вече не държат като нови и постепенно започват да губят свойствата си. Проблеми с лектрическата инсталация на 323 пък може да създаде само намесата на неквалифициран "жичкаджия". Системата е доста сложна и всякакви "подобрения" по нея са крайно непрепоръчителни. За съжаление, компактната Mazda е едно от най-обичаните опитни зайчета на маниаците на тунинга във всичките му форми. Сивата външност и отегчителният интериор често карат младите собственици на модела да търсят начини да ги разкрасяват.
Електрическата инсталация не е лъжица за всяка уста. Любителите да стоят далече от нея Резултатите от напъните в стил "Бързи и яростни" обикновено хващат окото, но белите циферблати на показателните уреди, въздушните филтри с нулево съпротивление и неоновите лампи под броните говорят за доста любителска работа и съответно промени по оригиналната конструкция, които често водят до неочаквани проблеми. Все пак по-добре колата да е скучна на пътя, отколкото гиздава в сервиза. Всъщност, това май изчерпва всичко, което може да се каже за последната 323-ка на Mazda.

Справка за модела
Mazda 323 (BJ)
История
Август 1998 Серията BJ на Mazda 323 наследява ВА. За задвижване се предлагат бензинови мотори с мощност от 73 до 114 к.с. и дизел със 71 или 90 в зависимост от наличието на турбокомпресор
Октомври 2000 Започва монтирането на дизеловия двигател с директно впръскване DiDT с мощност 100 к.с. и 1.6-литров бензинов агрегат с 98 к.с. Двулитров мотор със 131 коня заменя топмодификацията 1.9 Sportive
Март 2003 На автосалона в Женева Mazda представя прототипа MX Sportif, на чиято платформа бе построена новата “тройка”. Дните на 323 са преброени

автор:
batesergyр клуб мазда

четвъртък, 9 август 2007 г.

Офффффф....

Напоследък съм доста продуктивен на работното място. Вече не помня броя преинсталации на Уиндоуса, които съм направил, колко Еклипса съм сменил (днес още един)...... за сега други неща май не съм сменял. На всичкото отгоре и компютъра бучи ужасно силно...... Въобще седмицата след отупска не е от най-приятните. Затова пък през септември може да си взема още няколко дена почивни.. хах :)
Дано скоро се оправи облачното време над мен, че мноо потискащо така...


айде стига толкова оплаквания, отивам да паля количката към вкъщи

вторник, 3 юли 2007 г.

Първият работен ден в З е е б у р г е р

Не, това не е бутка за бързо хранене, няма нищо общо с хамбургери и кренвирши. Фирмата разработва софтуер.
Та първият ми работен ден там беше всъщност вчера. Беше доста интересно и вълнуващо. Соня (тя е в отдел Human Resource) ме разведе из цялата фирма, за да ме запознае с останалите колеги. Всички се усмихваха и бяха може би почти толкова развълнувани, колкото мен... хъхъхъ :) Дано поне те да са ми запомнили името, защото аз никой не запомних. Един 'чичка' от втория етаж се оказа, че се е ровичкал в блога ми. Посрещна ме с думите: "Ти ли си Мартин, който е писал в блога си за З е е б у р г е р ?"
Бях като гръмнат в този момент. Вярно, че фирмите правят някакви проучвания преди да намемат нов служител, ама чак пък толкова ....:) За съжаление имаше толкова много хора в този ден, че не успях да му запомня името, но му пращам поздрави, ако чете в този момент :)
След 'Голямото Здрависване' излушах две презентации. Едната - информационна(с какво точно се занимава фирмата). Другата - образователна. И общо взето това беше за деня.

Екипът:
В отбор съм с Димитър, Спас и Васко, който ни е тийм лийдър

Няколко думи и за сградата:
бизнес сграда, два от етажите са изцяло наши (т.е. на З е е б у р г е р). Във всяка стая има по някокло климатика. Ако човек стои 30мин с пуснат климатик, може да си помисли, че не е лято ..... по - скоро някой от по-хладните сезони.


За сега толкова. След известно време - повече.

четвъртък, 28 юни 2007 г.

Come To Papa

....или преведено на мой си език "Ела при батко".
Имам огромното удоволствие да ви представя една източна марка автомобил на братята от Япония, а именно Мазда 323. Както може би вече сте се досетили, тя е притежание на батко ви Мартин. В този момент искам да благодаря на спонсорите на това събитие, без които то не би било възможно - майка ми и баща ми, а също така и цялото ми семейство, което ме подкрепя през цялото време.


Стига толкова официалности. Количката си е направо върха. Сама върви, вътрешният дизайн е много приятен, има си музика, харчи прилично. Всичко е на 6.

Преди няколко месеца рових из компютъра и попаднах на едно есе, което бях писал за Браян мисля. Темата беше "My Dearest Object". В него съм писал, че този предмет е шофьорската (този път успях да издиря къде се намира 'ь') ми книжка, ето и част от заключението:

I guess that the next dearest object in my life would be my own car keys .

Та ето, че това вече е факт. Имам си ключ за моя автомобил. Край на зависимостта от градския транспорт. Начало на гъзарията :)
Вратите са отворени за всеки, който иска да повръткаме с маздата.



















































събота, 16 юни 2007 г.

Keep On Rollin'

Еле какъв дъжд ме валя. Не беше дъжд, не беше град, не беше чудо. Че бях и с моско, но той се представи на ниво. Един път не угасна. Прибирам се аз, уж по-бързичко карам, за да избегна бурята (така се гърмеше все едно сме в Ирак)........ ииииииииии като почна изведнъж едни парчоци да падат по колата си викам ' леле в какво се забърках'. Реших, че няма смисъл да карам в през урагана, затова свих в една уличка и право под дърветата. Доста добър ход. Софиянци да не видят и право след мен :)
Свих се в седалката и гледах как улиците за нула време се превърнаха в реки, надявайки се междувременно стъклата да не се пръснат от силните ледени удари. След 10-15мин бурята намаля и аз като по- смелчага реших първи да изляза на бойното поле да проверя обстановката. Любопитстото ми трая точно няколко секунди, колкото да покажа колата извън дърветата и да разбера, че трябва да си търся друго убежище. Набързо се паркирах под едни други дървета. Чаках, чаках ама то няма край. Не смеех да си пусна и радиото да не вземе да падне акумолатора, че тогава съвсем ще я втасам.
Изминаха няма и 5мин и ми писна да чакам. Палииииии шофере ! Пуснах всичко що можеше да се пусне на тази кола - чистачки на мах, фарове, парното , парното на задното стъкло и отпраших с мръсна газ. Бях точно до факултета ми. В момента, който приближих улицата към Студентски град, усетих че ще се позабавлявам доста докато се прибера. Улицата беше 2/3 вода. и двете трети бяха откъм мен. Лоша работа си викам. Много лоша.

'Ама какво пък толкова. Сега или никога :)'

Потеглям аз и се отбих още в първата пресечка като си мислх да избегна общия поток. Да ама не. Тази уличка беше във вода от край до край. Обръщам и пак по главната. По 2 метра вода хвърчи от двете страни на моско. Хвърлям чак по предните стъкла на отсрещните..... И те по моето.... Едно рено беше паркирало посредата на улицата и шофера го изтикваше. Викам си 'давай по-бързо да се прибирам, че и аз ако блокирам така ще е много лошо'. За щастие стигнах безаварийно до общежитието. И най-важното сух.


П.П. едно пежо беше останало с едно стъкло по-малко
Уоу.... лошите

вторник, 12 юни 2007 г.

I-Mode




Най-сетне успях да се сетя за паролата на моя I-Mode. В продължение на няколко седмици изпробвах какви ли не комбинации от 4 цифри, но винаги неуспешно. До днес ! Чудя се на акъла си как съм могъл да измисля такава парола.

За тези които не са запознати с новото предложение на Глобул , а именно I-Mode, ето малко повече информация:
I-Mode всъщност е интернет през телефона. Хубавото му е, че има специално разработени сайтове за I-Mode (олекотени откъм размер) с различна информация - времето, новини, bgmaps. Това, което мен ме заинтересува, е че I-Mode ти позволява да имаш e-mail (моят е 0899453128@imode.bg) към телефона. В момента съм си пренасочил пощата в gmail към телефона си и мога да я достъпвам, да чета писма, да пиша и т.н. по всяко време, където и да се намирам стига да има обхват Глобул. Доста удобно ако пътуваш някъде или си на почивка и в същото време чакаш отговор по електронен път от някого. А още по-хубавото е че е доста евтино. Всеки месец получавам по 200кб безплатни, което се равнява на около 40-50 e-mail-a. Всеки следващ изразходен трафик се таксува по няколко си стотинки там.

Предимства:
  • не не нужно да се изръсиш 1000лв за един Blackberry, за да имаш достъп до пощата си
Недостатъци:
  • писането на keypad-a на обикновен GSM е доста затормозяващо, ако имаш да пишеш дълго писмо.
  • скролването по малкия дисплей също е доста неудобно, за разлика от този на Blackberry телефоните
Е...това е от мен. Вече може да ми пишете e-mail-и по всяко време и да сте сигурни, че ще получа съобщението ви :=)

неделя, 10 юни 2007 г.

Roland Garros 2007


Днес се игра финалът на Roland Garros 2007.(за щастие успях да се добера до телевизор, за да го гледам) Финалистите бяха същите като миналогодишните - Роже Федерер и Рафаел Надал. Залогът беше огромен и за двамата. За първия победата щеше да означава всички купи на най-големите и престижни турнири. За другия - трета поредна година шампион на клей. Времето беше слънчево, не духаше вятър, трибуните бяха пълни до горе и мачът на мачовете започна. Първият сет започна спокойно. Никой не искаше да рискува. И двамата играчи искаха да поопипат почвата първо, въпреки че се бяха срещали не един път. В 7-ия гейм (доколкото си спомням) Роже-то имаше страхотна възможност да пробие един гейм, но нещо съвсем мъничко не му достигаше. Може би това беше ключовият гейм в цялата игра. Надал го спечели, а с него и първия сет. Оттам нататък играта на Роже-то не вървеше много-много. Може би липса на късмет, а може би и умората си каза думата. В крайна сметка Рафаел Надал повтори успеха си от миналата година и вдигна за пореден път трофея. Стана ми мъчно, че моя човек не спечели. Даже на моменти от мача се усетих, че ми е напрегнато нещо..... а как ли се е чуствал Федерер по същото време? Силно впечатление ми направи коментатора на двубоя. Просто няма друг като него...Фрази от типа "Надал щом подуши кръв налита като истински хищник" или пък "Лъвът преследва Газалата, а Газелата бяга, за да му покаже, че има други по-недъгави в стадото" бяха само малка част речника му. Беше наистина удоволствие да наблюдавам този мач. Предполагам, че и някой не толкова запален по тениса също би останал доволен от гледаното с коментатор като този. Евала! Заслужено работи в Евроспорт. В крайна сметка се получи добър мач с феноменални изпълнения и от двамата. Наслада за окото.

четвъртък, 17 май 2007 г.

З е е б у р г е р here I come



ето така ще изглежда сградата на бъдещия ми офис. След напрегнатото 45-минутно интервю и няколко дена размисли екипът в Зеебургер Информатик решиха да приемат нов член към компанията си - а именно МЕН. Днес малко преди 15.00 часа подписахме договор. Изключително съм радостен, че ще имам възможността да работя за такава голяма и успешна фирма като Зеебургер. Професионалният ми път започва на 02.07.2007 от 9.30 часа. Вече се запознах с част от екипа, с който ще работя. Има няколко съгражданина ( в това число и Тиймлидера на моя отдел)

събота, 12 май 2007 г.

Лудница в ТУ

Тази година лудницата настана по-рано от миналата. Университетът е пълен със студенти. Някои се появяват едва сега за първи път и искат да им се направят акаунти за компютърните зали ?!?!!? Подписи започнах да взимам три седмици преди сесията. Даже вече съм преполовил книжката. Успях и да си направя присъствията за спорта преждевременно. Надявам се да успея да събера всички подписи преди 24-ти и да се отдам на едноседмична почивка в родния край :)

неделя, 6 май 2007 г.

A 2-minute Hamburger

Точно толкова време ми трябва, за да смачкам един от любимите ми хамбургери на арабите. Два за 4 минути. Ако са малко по-сухички, времето се увеличава със 100%. Трябва да отбележа, че арабите имат Know-how-то как да правят хамбургери и дюнери. Разликата между техните и тези на Flora Burger е от земята до небето :) Толкова са вкусни, че дори и да имам още останали манджи от мама, пак отскачам да си поръчам два броя от промоцията.

вторник, 24 април 2007 г.

NASD Certificate


Ето го и първия сертификат по програмиране. Може да се каже, че вече съм младши програмист. Следва второто ниво, но за него ще трябва да се попотя доста повече.

Повече информация за това какво NASD и има ли то почва у нас на следния линк:
NASD

Бързи пари

Колкото бързо дойдоха, толкова бързо си и заминаха. На единия ден взимам заплатата от университета. На следващия ден една колжека ми се похвали, че си е купила нова тенис ракета на промоция(а аз отдавна се ослушвам за някоя хубава евтинка ракета). На бързо разбрах къде се намира магазина, чек-нах го в bgmaps.com и излетях. Още щом влязох очите ми попаднаха на една ракета ( от промоционалните ), разпитах момчето, което беше на смяна, за параметрите й и без много да се колебая му казах да я опакова.

Ето го и резултата.











Утре ще играя срещу един от много приказващите ми колеги да го видим колко е ДОбър.

неделя, 15 април 2007 г.

Добрият, лошият и дебелата

... и заекът до скоро. Всички в една малка стаичка, но последният вече го няма. Не че е гушнал букета или прасковите, нито пък е ритнал камбаната или пък хвърлил топа. За мое щастие се премести да живее в Стара Загора. Може би не по негово желание, но никой не го е питал. One is gone, still one to go.

Стаите в общежитията започват все повече да не ми харесват. Въпреки че двойките ( като нашата) са за предпочитане, поради по-малкия брой характери, с които трябва да съжителстваш, все пак фактът, че цялата ти къща се състои от една стая е доста смущаващ. Не стига, че нямаш никакво лично пространство, но и трябва се съобразяваш с всичките прищевки на приятелите на съквартиранта ти. Забелязах, че ми е изключително трудно да правя забележки от какъвто и да е вид. Може би защото съм твърде добро дете :)
Цяла седмица обмислях как да кажа на съквартиранта ми, че ми е нужно малко повече спокойствие в "къщата", за да си чета уроците и да мога да си отпочина. Днес най-накрая се надъхах и му се оплаках относно шума като наблегнах на присъствието на приятелката му.
Ръкавицата е хвърлена. Да видим до какво ще доведе този мой ход.

Оставям на вас да се досетите кои са добрия и лошия..... дебелата мисля, че е ясно на вскички коя е.

сряда, 28 март 2007 г.

Ученето и има ли то почва у нас

Твърдо не!
Прословутото студентско градче в София, което би трябвало да е събрало най-талантливата и амбициозна част от по-младото поколение, се е преврнало в една голяма кръчма с винени мушички на всяка маса. Много рядко може да срещнеш някой колега, с когото да проведеш смислен разговор, различен от колко си пил предната вечер,къде си срал и колко си срал.....

Ето как протича деня на студента Пенчо, влязъл в някой от престижните софийски университети по незнайна причина нито за мен, нито за самия него.

11:20 - телефонът звъни. С много усилия успява да спре досадната аларма. Ако стане преди 11, целият му ден ще е скапан. (Ако има упражнение в 10.00 пък псува цялата администрация за това, че са некадърни и не се съобразяват със техните студенти).
Първото нещо, което трябва да свърши Пенчо, е да пусне хипер мега якия си компютър, който баща му е взел за 2000+ лева, който може идеално да се впише за сървър на НАСА, но Пенчо го ползва предимно да цъка различни игрички. Следва усилване на уредбата до край, нищо че съквартирантът може още да спи..... щом той се е събудил, никой друг не може да спи.

14:40 - Пенчо изтрива поредната игра, на която не може да мине 3-то ниво и решава да отиде на лекция по математика. Пред блока среща стар приятел, с който се уговарят вечерта да се напият "на прасе", след което пали Голф-а и заминава с мръсна газ. Пристига на лекция с 45 минути закъснение (т.е. половината е минала вече), бързо се изкачва до последните редове на огромната зала, където се включва в разгорещена дискусия за новите участници на Вип Брадър. Преподавателят спира за момент, защото не може да чува гласа си, но Пенчо и компания въобще не забелязват това......

Да обобщим:
Пенчо го мързи да учи. Поне да се беше хванал на работа да спести някой друг лев, но него го мързи и да работи....пък и защо да го прави като мама и тати му дават предостатъчно парички.
Като цяло Пенчо има на разположение 4 години,1460 дни или не знам си колко хиляди секунди, за да тъпее и 'мърдясва'. През това време ще смущава всички околни(колеги, съседи, съквартиранти), които се интересуват поне малко от висшето си образование. А след тези 4 години какво ще прави никой не знае. Може би ще се чуди и ядосва защо няма работа или защо му е ниска заплатата... или пък ще е сервитиор ( а бе къде е пустото "ер-малък" на тая клавиатура) в някой от ресторантите на баща си..... негова си работа.....
само че с толкова мързел до никъде няма да я докараме !!!

вторник, 20 март 2007 г.

За малките неща в живота

Може би сте се чудели (а може и да не сте) защо точно malcho. Такова голямо момче, пък malcho та malcho. Историята не е от дългите...
Всичко започна, когато компютърните клубове бяха на мода в Стара Загора и трябваше да си измисля прякор. Естествено трябваше да е оригинален,но в същото време да служи за прикритие. Нали за това са прякорите... иначе щеше да пише " веведете име".
"Мартин" , "Марто", "Марто-пича" или въобще всички компбинации с тези букви бяха отдавна заети, поради широкото разпространение на това хубаво име :)
Един ден гледах някакво предаване по телевизията с някакъв индивид, който беше около 2 метра висок и изключително слаб и познайте как му викаха приятелите за по-кратко - малчо! Помислих си, че с този прякор ще съм най-добрия (на Warcraft), всички ще очакват някакво некадърно келешче да играе срещу тях, а в същия момент да се окаже, че същия този малчо има огромна непобедима армия... яко,а :)
Като прибавим към това и че съм най-малкото "дете" в нашето семейство, реших, че това най-подходящият прякор. Та от тогава броди "малкото човече" с големите мечти из интернет пространството под прозвището malcho. (пък и http://martin.blogspot.com/ беше заето вече от някакъв си швед)

Началото.....

Ето, че и аз станах blog-ър... крайно време беше. Винаги съм си мислел, че няма много смисъл от тези блогове. Някакъв си там си пише разни работи за себе си.... пфу, голяма работа... Това беше до днес, докато не се зачетох в блога на един колега и някакси ми дойде просветлението. На няколко места все едно някой разказваше собствения ми живот.... или гледам кино със участието на моя милост в главната роля (не, не беше блога на брат ми) .... и се замислих откога не съм писал. Имам предвид нещо смислено, а не задачи или протоколи по електротехника. Последно съчинявах някакви историйки през лятото, когато бях от другата страна на океана. Даже хората ми ги харесваха, което не се бе случвало от 6-ти клас насам.

Та това е то.... Добре дошли в моя блог :)