вторник, 1 юли 2008 г.

Истории патешки....

Отново на път, отново с маздата и отново приключения :)

Действието се развива на около 20км от Стара Загора в посока Софията. Тъкмо се бях засилил доволно и гледам таблото, че е станало като коледна елхичка и почти вскичките му лампички са светнали. "Брех, какво стана, бомба ли падна", си викам. Отбих мигновено в аварийната лента и слязохме да гледаме какво става. Аз, Деян и Дими стоим и се пулим. 5 минути ни трябваха да открием Америка - ремака на водната помпа се откачил.

Звъня на баща ми - няма никой. Звъня на мама - никой. Звъня вкъщи (защото последно там ги оставих) - пак никой. Стоя и се ядосвам как пък един телефон няма да чуят.... а то каква била работата: баща ми слязъл да погледне колата нещо и не си взел телефона, мама влязла да се къпи пък. Звъним на Деян на баща му, той отива пред блока и разказва каква е хавата.
След което получихме инструкции да премерим дължината на ремака. Е да де ама с какво да премерим...пък то и кръгло на всичкото отгоре. След малко умувания и инжинерна мисъл от наша страна с помощта на един колан и лична карта премерихме че дължината на ремака е точно 11 лични карти :)

Опънахме аварийния тригълник и зачакахме. За около 30 мин преброхме 5-6 бентлита ... луда работа. През това време баща ми е изнамерил някакви стари ремаци с близка дължина с тази, която измерихме. И тръгват за към нас. По пътя виждат магазин за авточасти отворен.... в неделя ..... в 18 часа !!!! е кажете, че Господ не е българин и не кара мазда. (Магазинерката била забравила нещо и само отошла за малко да си го вземе). Пристигнаха, смениха ремака за 5мин и по живо по здраво.

Поуката от историята: Баща ми е голяма работа :)