Днес се игра финалът на Roland Garros 2007.(за щастие успях да се добера до телевизор, за да го гледам) Финалистите бяха същите като миналогодишните - Роже Федерер и Рафаел Надал. Залогът беше огромен и за двамата. За първия победата щеше да означава всички купи на най-големите и престижни турнири. За другия - трета поредна година шампион на клей. Времето беше слънчево, не духаше вятър, трибуните бяха пълни до горе и мачът на мачовете започна. Първият сет започна спокойно. Никой не искаше да рискува. И двамата играчи искаха да поопипат почвата първо, въпреки че се бяха срещали не един път. В 7-ия гейм (доколкото си спомням) Роже-то имаше страхотна възможност да пробие един гейм, но нещо съвсем мъничко не му достигаше. Може би това беше ключовият гейм в цялата игра. Надал го спечели, а с него и първия сет. Оттам нататък играта на Роже-то не вървеше много-много. Може би липса на късмет, а може би и умората си каза думата. В крайна сметка Рафаел Надал повтори успеха си от миналата година и вдигна за пореден път трофея. Стана ми мъчно, че моя човек не спечели. Даже на моменти от мача се усетих, че ми е напрегнато нещо..... а как ли се е чуствал Федерер по същото време? Силно впечатление ми направи коментатора на двубоя. Просто няма друг като него...Фрази от типа "Надал щом подуши кръв налита като истински хищник" или пък "Лъвът преследва Газалата, а Газелата бяга, за да му покаже, че има други по-недъгави в стадото" бяха само малка част речника му. Беше наистина удоволствие да наблюдавам този мач. Предполагам, че и някой не толкова запален по тениса също би останал доволен от гледаното с коментатор като този. Евала! Заслужено работи в Евроспорт. В крайна сметка се получи добър мач с феноменални изпълнения и от двамата. Наслада за окото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар