Сряда, 2009, Март 11

So Long Баба Мазда















Докато ме няма, баба Мазда се сдобила с нов собственик. И то даже един ден след като съм заминал. Честито на печелившия чичо Доктор и безаварийно..... и да я пази.

Започвам да се оглеждам за следващата.
Трябва със сигурност да побира поне толкова колкото баба Мазда

Багаж




















И хора - изроди:)







































































Събота, 2009, Февруари 7

Газ до ламарините


Напоследък се усещам, че доста превишавам ограниченията на скоростта... но затова пък имам време 3 пъти да объркам пътя за ДКЦ-22 (2 пъти на отиване и 1 път на връщане) и пак да стигна на време, за да си защитя курсовата работа в университета :) Другия плюс е, че ти е яко. Веднага давам пример. Последния път като се прибирах към града на липите беше някакво дъждовно-гадно, но някъде след Пазарджик..... като изсъхнаааааа..... и като надух музикатааа...... 150 батенце :) Мноо яко ми стана, всичките мерцедеси ги скъсах :)


П.П. не казвайте на мама

Неделя, 2009, Януари 18

И пак за куките...

Денят е неделя. 04.30 сутринта тръгвам от Студентски към Младост да изпращаме Вихо на летището. На втория завоя както си слушам музика забелязах, че зад мен светкат някакви фарове. В първия момент си помислих, че колата зад мен се друса по дупките (задното ми стъкло беше лед и нищо не се виждаше), но след като не спря да мига около цяла минута погледнах в страничното огледало - мигаше като на пожар. Рекох, че ми намигва, че имам някакъв проблем с количката. Поглеждам таблото - всичко нормално, няма никакви сигнали, пуснал съм фарове, всичко ток и жица. Намалих да го пусна пред мен. Оказа се полицейски джип. Като ме задминаваха единия чичо ми махна нещо с пръст.... чак по-късно го разтълкувах като сигнал да отбия. Спряха по средата на улицата и един униформен от джипа изскочи. Нямаха сирени. Нямаше и буркан. Даже и палка не извадиха. За около 1-2 секунди се почудих какво да правя..... аз с маздата.... те с джипа..... а бе като че ли нямах много шанс.
Тоя униформения почна нещо да си оправя дрешките, аз включих на първа и тъкмо да тръгна се обърна към мен. Мамка му!
"Добър вечер, документи за проверка моля."
Нито се представи, нито нищо. Ама кво да правя, аз с маздата.... те с джипа :). Дадох му документите, хвърли им един бърз поглед и това беше. Запрашиха с мръсна газ. И аз също :)
Доста от формалностите си спестиха ама айде нали всичко мина без инциденти. Следващият път може да си поиграем малко на котка и мишка :)

Пристигам в Младост, наще вече накачулени в колата....
"-Айде бе, кво стана?"
"-Ае остай, гониха ме полицаите...."

Вторник, 2008, Октомври 28

Синият лебед отлетя

След около година и половина събиране на прах най-накрая узпяхме да спазарим нашия алеко.















Честито на печелившите, а именно местните цигани. То не бяха пазарлъци, не бяха чудеса. Цената уговорен, отиваме при нотарис. Нотариуса си върши там работите и тия цигани като се сетиха да разпитват "ама каретата в ред ли са, бензин има ли, резервна гума има ли.... ". Аз само си вдигам раменете и казвам, че не знам, за да не разтурим работата. Естествено каретата бяха доста зле, бензин грам няма, за резервна гума и дума да не става :) Доста време почакахме, но накрая ни връчиха договора, дадохме им ключовете и дим да ни няма. С леля се позавъртяхме до една аптека уж циганите да си тръгнат да не се прибираме с тях, че пак ще мрънкат за нещо. Хващаме си бус 94 към Студентски град (да си прибера маздата да не да не им хареса москвича и да й направят нещо) и след две спирки познайте кой се качва.... - мда, същите мургави образи. Ебати късмета. През цялото време мислех тактики как да сляза от автобуса, да избързам, да запаля колата с мръсна газ преди те да са се домъкнали. А каква стана тя? Слизам аз (вече в Студентски град), оглеждам се да видя къда са циганите - а те вече дръпнали с 20-30м! Бързи бяха :) Аз ги следвам от разстояние и гледам дали ще се загледат в маздата. До колкото видях май не й обърнаха внимание. Пуснах безшумния режим на алармата, отключих, запалих ииии на задна беж да ме няма..... направо като по филмите...
Вечерта като се прибрах даже го нямаше моско пред блока. Как са го запалили с калпавия акумулатор не ми се мисли.


А сега малко предистория:
Алеко ни беше нещо като подарък за 18-ия или 19-ия рожден ден. Естествено с брат ми много се радвахме, че ще имаме собствено МПС. Хвълихме доста пот докато го приведем в що-годе свестен вид (това китосване, боядисване.... детска работа :)) След това кой като нас да ходи с кола до училище :) (нищо че пътя беше 15мин пеша) Естествено не спирахме на централния паркинг.... щото там имаше и мерцедеци, и баварци. Само когато бяхме с аудито :)

Винаги ще помня лятото на 2005, когато ходихме на море с моско. Лууууудото море стана с "таз малка количка, пък колко много хора в нея".















Денят не мина и без произшествия. Поредната кифла ми подпря количката отзад.. на равното... опашка от коли.... придвижваме се на полусъединител.... и изведнъж ТРЯССС! Добре, че беше лек удар и няма поражения. А тъпата кифла даже и не слезе от колата да се извини. Само си вдигна ръцете от волана и това беше. Много се нервя на такива индивиди. Дали им чисто нова кола, излъскана и айде големите шофьори. Да се научат да спират поне! Аман от кифли!

Радвам се, че най-накрая се отървахме от една тежест.... малко светлина в иначе кофти започналата седмица

Сряда, 2008, Септември 24

Нагли ли са шофьорките

И още как!

Веднага подкрепям твърдението с доказателство.

Отиваме с Лили към НДК. Карам си аз по Симеоновско шосе. На кръстовощето с Н.Вапцаров лентите са 3 - една за надясно, една за напред и една за наляво. Та на това кръстовище редовно има тарикати, които те пререждат ту отляво, ту отдясно. Супер изнервящо!
Чакам си аз светофара и се оглеждам кой откъде ще се пререди. Както си чакахме, по едно време някой бибитка отдясно..... някаква ('някаква' може би е най-точното определение :)) госпожа / госпожица скръстила ръце в поза за молитва и иска да я пусна пред мен. Хм...
'да ама не позна' - рекох си аз. Веднага и посочих края на опашката (Опашката беше дълга към 500м, а тя се беше пръкнала най-отпред да я пускам пред мен... e няма как да стане). Тя нещо ме изгледа учудено и затова мръднах количката 20см напред, за да няма недоразбрали :)
Удоволствието ми беше пълно като видях, че и този зад мен също не я пусна.... уахахаха :) Само така!