... и заекът до скоро. Всички в една малка стаичка, но последният вече го няма. Не че е гушнал букета или прасковите, нито пък е ритнал камбаната или пък хвърлил топа. За мое щастие се премести да живее в Стара Загора. Може би не по негово желание, но никой не го е питал. One is gone, still one to go.
Стаите в общежитията започват все повече да не ми харесват. Въпреки че двойките ( като нашата) са за предпочитане, поради по-малкия брой характери, с които трябва да съжителстваш, все пак фактът, че цялата ти къща се състои от една стая е доста смущаващ. Не стига, че нямаш никакво лично пространство, но и трябва се съобразяваш с всичките прищевки на приятелите на съквартиранта ти. Забелязах, че ми е изключително трудно да правя забележки от какъвто и да е вид. Може би защото съм твърде добро дете :)
Цяла седмица обмислях как да кажа на съквартиранта ми, че ми е нужно малко повече спокойствие в "къщата", за да си чета уроците и да мога да си отпочина. Днес най-накрая се надъхах и му се оплаках относно шума като наблегнах на присъствието на приятелката му.
Ръкавицата е хвърлена. Да видим до какво ще доведе този мой ход.
Оставям на вас да се досетите кои са добрия и лошия..... дебелата мисля, че е ясно на вскички коя е.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар