сряда, 14 май 2008 г.

Как се спира само с ръчна?


Повярвайте ми не искате да ви се случва.

Вторник сутрин. Отивам на лекция и си карам зад 280.. Тъкмо да завия преди спирката да кача Поля в колата и ай да спра, ай да спра ама не спира...

С 3000 зора спрях по диагонал на уличката. Ужас си викам... шо стана !?

Дотътрих се до факултета. Имах едно предположение, къде може да е проблемът..... но уви не беше там където очаквах... Един майстор я гледа, говорих с друг..... мамка им и майстори само пари искат. Накрая се разбрахме баща ми да я види на другия ден. Аз трябваше само да я закарам до до блока. Изчаках до към 23 часа да понамали трафика... Справих се доста добре без грам спирачки.

Днес баща ми успя да изолира задните спирачки, така че да не изтича течност и си разменихме колите - той с маздата, аз с голфа. Who saved the day - тати saved the day :)
При добро стечение на обстоятелствата може би в неделя ще се срещнем някъде по средата на София и Стара Загора, за да си сменим колите пак :)

Най-якия....

тим билдинг..... може би защото е първият.

Приключенията започнаха още рано сутринта. Планът беше в 8 без 10 да сме пред офиса, за да можем благополучно в 8.00 да потеглим. Батко ви Марто какво прави, какво струва, как ги пресмята тия числа, че си нави алармата вместо за 6 и 50 на 7 и 50. Мда.... точно на време. Влязох бързо в едни гащи, грабнах сака и бегом към колата.
2 светофара на червено + един бордюр под гумата и заковах стрелките на часовника на 8.00. Луда работа.

Поспах си доволно в рейса и не усетих кога сме минали 200км. Започнахме веднага с игрите.
Първата беше планинско ориентиране. Разделихме се на три отбора, като всеки отбор получи карта и компас. Трябваше да събираме флагчета за време. "Рейнджъра" (аз така му виках на човека който организираше игрите) побърза да ни успокои, че сме пристигнали точно навреме, докато не е заваляло. Тичах напред-назад като муха без глава и нищо не намерих.... единствено накрая намерих 2-те ракии на другите два отбора, но се наложи да ги върна обратно... А да.... валя ни доста ....

Стана обедно време и седнахме под едни шатри. Хапнахме доволно, пийнахме доволно, намръзнахме доволно.

Мнозинството реши да пропуснем останалите игри и да се приберем в хотела на топло.
Какъв хотел....





Посрещна ни парата, издигаща се от минералния басейн. Само ни трябваше да си вземем ключове за стаите, където да си оставим багажите и право към басейна..... Няма такъв релакс :)
След 4 часа (след като бях подпухнал отвсякъде) реших, че мога да си видя стаята.

Вечерта имаше вечеря и бурни танци от страна на колежките :) чудно, чудно :)

На следващата сутрин се отправихме да поиграем още малко - пейнтбол.





Мноу яку стана. В гората, зад дърветата, май застрелях 3-ма :)

Не остана време за учебен процес, който беше предвиден, но какво пък, никой не се оплака. Обратно на рейса и към Софията....