сряда, 2 ноември 2011 г.

секретарки и трамваи


Днес трябваше да взема едно уверение от училище, че 20-те часа на работа няма да ми навредят на ученето.
Това от агенцията за работа го искат, за да ми отпуснат още часове до края на годината.
Аз още от миналия петък обикалям различните отдели и постоянно ме препращат другаде, защото не са чували за такова уверение.
Днес уж стигнах до последната стая, но професора бил в отпуска.

От работа пиша и-мейл на секретарката на друг професор, който го замества този въпросния.
Секретарката ми отговаря да съм дошъл в приемното време на професора - днес следобяд или другата седмица. У бре, аз за какво съм ви. Да гледам докато се слага подписа ли !?
Аз пак й пиша, че ми трябва възможно най-скоро и дали не е възможно да ми го приготвят днес, а да мина утре само да си го взема. (сигурно е 2мин работа да го набере на компютъра)
Добре, че и писах. Оказа се, че трябвало едно листче с оценките ми до момента (това не разбрах каква му е връзката с уверението, което им искам).
Обаче аз да съм се свържел с тоя отдел, който прави тези справки да им кажа да го пратят към професора...
Е тая секретарка каква и е работата - да топли стола и да насрочва посещенията. (а ако бях чакал до следващата седмица и от тогава да започнат да ме размотават - дълга и широка.)

...
На път за работа, 3 спирки преди работата, трамвая спря и каза слизайте. Имало птп напред и не можело да продължи. Стоим, чакаме. Пристига следващия трамвай. Качваме се. Шофера пак - слизайте, трамвая обръща тук. И никой не ти казва колко време ще продължи тая работа. 30-40 мин стояхме. Накрая реших да се пробвам на стоп. Тя спирката се пада точно в началото на един мост преди Рейн. Отивам най-отпред на светофара. Питам първата жена дали може да ме закара 3 спирки напред. Клати глава, не може. Питам следващата, по-следващата. Никакъв успех. Сигурно са си мислели, че съм просяк и като ми чуят немския съвсем ме отрязват... или пък щото само на жени попадах.
Все пак си мислех, че като е в рамките на града и като им кажа за 2-3 спирки все някой ще ме качи... а и всички карат сами в колите... после защо има задръствания.

В този момент трамвая взе, че тръгна.