вторник, 28 октомври 2008 г.

Синият лебед отлетя

След около година и половина събиране на прах най-накрая узпяхме да спазарим нашия алеко.

Честито на печелившите, а именно местните цигани. То не бяха пазарлъци, не бяха чудеса. Цената уговорен, отиваме при нотарис. Нотариуса си върши там работите и тия цигани като се сетиха да разпитват "ама каретата в ред ли са, бензин има ли, резервна гума има ли.... ". Аз само си вдигам раменете и казвам, че не знам, за да не разтурим работата. Естествено каретата бяха доста зле, бензин грам няма, за резервна гума и дума да не става :) Доста време почакахме, но накрая ни връчиха договора, дадохме им ключовете и дим да ни няма. С леля се позавъртяхме до една аптека уж циганите да си тръгнат да не се прибираме с тях, че пак ще мрънкат за нещо. Хващаме си бус 94 към Студентски град (да си прибера маздата да не да не им хареса москвича и да й направят нещо) и след две спирки познайте кой се качва.... - мда, същите мургави образи. Ебати късмета. През цялото време мислех тактики как да сляза от автобуса, да избързам, да запаля колата с мръсна газ преди те да са се домъкнали. А каква стана тя? Слизам аз (вече в Студентски град), оглеждам се да видя къда са циганите - а те вече дръпнали с 20-30м! Бързи бяха :) Аз ги следвам от разстояние и гледам дали ще се загледат в маздата. До колкото видях май не й обърнаха внимание. Пуснах безшумния режим на алармата, отключих, запалих ииии на задна беж да ме няма..... направо като по филмите...
Вечерта като се прибрах даже го нямаше моско пред блока. Как са го запалили с калпавия акумулатор не ми се мисли.


А сега малко предистория:
Алеко ни беше нещо като подарък за 18-ия или 19-ия рожден ден. Естествено с брат ми много се радвахме, че ще имаме собствено МПС. Хвълихме доста пот докато го приведем в що-годе свестен вид (това китосване, боядисване.... детска работа :)) След това кой като нас да ходи с кола до училище :) (нищо че пътя беше 15мин пеша) Естествено не спирахме на централния паркинг.... щото там имаше и мерцедеци, и баварци. Само когато бяхме с аудито :)

Винаги ще помня лятото на 2005, когато ходихме на море с моско. Лууууудото море стана с "таз малка количка, пък колко много хора в нея".





Денят не мина и без произшествия. Поредната кифла ми подпря количката отзад.. на равното... опашка от коли.... придвижваме се на полусъединител.... и изведнъж ТРЯССС! Добре, че беше лек удар и няма поражения. А тъпата кифла даже и не слезе от колата да се извини. Само си вдигна ръцете от волана и това беше. Много се нервя на такива индивиди. Дали им чисто нова кола, излъскана и айде големите шофьори. Да се научат да спират поне! Аман от кифли!

Радвам се, че най-накрая се отървахме от една тежест.... малко светлина в иначе кофти започналата седмица