събота, 18 декември 2010 г.

2 куфара

Днес бях на мисия да взема два куфара, които спечелих от ebay за 1 eur.
Подготвен както винаги, прегледал съм всички разписания, пристигам на гарата в Дюселдорф 15мин преди моя влак. Оказа се, че влакът няма да пътува от Дюселдорф, а от следващата гара - Дуизбург. Намирам бързо връзка до Дуизбург и се качвам. В Дуизбург ново двайсет - и там влакът отпада. Следващата ми опция се оказва влакът, с който пристигнах в Дуизбург. Айде бягай пак към коловоза. Без малко да не го хвана. На следващата голяма гара трябва да се прехвърля. Оказа се, че и там влакът отпада... може би е бил един и същ влак, но не съм сигурен. Следващият влак е след 40мин.

Седнах да почета книга. След 40мин гледам ново двайсет - а именно 20мин закъснение. Запътвам се лежерно към коловоза и гледам, че има влак там вече. Добре че се качих, защото тръгна с 5-10мин закъснение и се оказа правилният влак.

В Мюнстер трябва да се кача на автобус до това село Лаер. Естествено и автобусът закъсня.
Най-накрая пристигнах, намерих и адреса сравнително бързо. Прехвърлихме 2 приказки с жената, дадох и едно евро, тя ми даде куфарите и 'Шьонен Таг нох' :)

За автобусът за навръщане трябваше да чакам 1 час и затова седнах да изпия един чай в някаква закусвалня. А тая закусвалня тип кафене или дюнерджийница на майната си - чаят 1,20 eur. Разбиха ме тотално.... Докато чаках автобуса обмислях варианти - какво да правя ако шофьора не ме пусне с два куфара, да му плащам ли, да хвърлям единия куфар ли....

За мое щастие ме пуснаха и с двата без никакви проблеми.
На връщане даже и влакът имаше само 10мин закъснение и беше без прекачвания. Можех да си чета и похапвам на спокойствие.

Куфарите са в доста добро състояние. Явно собственикът просто не е искал да ги извърля на боклука, а да ги даде на някого, на когото му трябват. Само така си обяснявам тая история с 1-то евро. Дръжките и колелата са от гадните пластмаси и не се знае колко ще издържат. По принцип не бих си взел такъв / такива куфари, но като за 1eur може :)







В заключение:
-1 чай може да струва 1,20 eur
-2 куфара могат да струват 1,00 eur

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Няма мое, няма твое!


Днес на футбола отивам при тренера да ме впише в списъка и му показвам ID, вижда ми адреса и вика:

- оо Стара Загора, през 80-те имаше един отбор оттам дето ги мачкаше всички в Европа

Аз му викам, че още го има ама са много слаби.

-еми 30 години минаха, айде загрявай и влизай

адския :)

Вече няма да играя само за удоволствие, но и за името на отбора на липите :)

Само Б Е Р О Е!

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Плюшкин


Може ли и немците да са долни.... не съм го вярвал, но явно може.
Днес бях на друг търг - за куфари. Събитието се състоя на летището в Дюселдорф. Имаше над 100 куфара, раници и сакове с различни размери. Изненада за мен беше, че куфарите се продават със съдаржанието им.... наддаваш без да знаеш какво има вътре, но ако спечелиш получаваш всичко.

Не знам дали ако се продаваха празни куфари щеше да има толкова "играчи".
Средно големите куфари вървяха по 30-40 евро. Някои бяха запазени, други бяха скъсани, със счупени дръжки, но всичко се продаде. Да ви имам и мерака. След като някой се сдобие с куфар, започна задълбочено претърсване какво има вътре и изхвърляне на ненужното. Едно чернокожо семейство, мъж и жена, си взеха 3 от най-големите куфари.... айде да предположим, че са им трябвали за пътуване. Обаче мъжът беше облечен с костюм, вратовръска, обувки, безжично hands-free на ухото, жената също с hands-free. Като ще показваш някакъв статус, ходи си купувай куфарите от магазина, какво ми обикаляш търгове за забравени куфари.
Едно друго семество взе към 4 големи куфара и още 4-5 по-малки= общо 10 куфара. Отвън сигурно го чакаше огромното Ауди-прасе, за да ги побере всичките куфари, обаче и той обикаля търгове за забравени вещи.
Една кифла пък, тип пача, спечели един огромен куфар. Отвори го, разхвърля всичко обаче май не беше доволна и отиде да го върне. После наддава за друг куфар - същия като моя счупения, също със счупена дръжка :).... 48 евро. Направо не можах да повярвам. В България абсолютно същия, чисто нов, директно пристигнал от контейнер от Китай, струва 25 евро.
След като го взе, веднага започна да го ровичка и да преглежда какво има вътре. Явно не и трябва за пътуване, защото кой нормален човек би си взел счупен куфар за 48 евро. Но виж нещата вътре може и да си заслужават.
Друг чичо пък си взе кашон пълен със 150 чифта очила с диоптър за 60 евро. По дяволите какво ще ги правиш тези 150 чифта очила. Нито имаш сертификат за качество, нито знаеш на кои очила какъв диоптър има.

Повечето от багажите бяха пълни с дрехи. Питам се нямаше ли да е по-добре тези дрехи да се изпратят на децата в Африка, вместо да го получават червясалите от пари германци? Нямаше ли да е по-добре очилата с диоптър да се изпратят на децата в Африка да имат с какво да четат?
Също не стана ясно къде ще отидат парите от търга. Ако беше благотворителна акция, щяха да я обявят в началото. Кой решава, че загубеният багаж може да се използва за реализиране на печалба?

А черешката на тортата беше на края разбира се. След като свършиха куфарите, започнаха да търгуват gsm-и. За тях наддаваха точно трима човека. Единия накупи сигурно поне 50 телефона. Продаваха се по 4-5 парчета на веднъж.... за колосалната цена от 10-15-20 евро.
След телефоните преминаха на бижута. Тука вече ме разбиха тотално. Злато, сребро, пръстени, верижки. Една от торбичите със злато май беше към 200гр, не разбрах колко точно, но цената на която я взеха беше 1800 евро, а това е доста под пазарната цена явно. Човекът който се охарчи после накупи и други работи и олекна общо около 5000 евра и ги извади директно от джоба си, защото се плащаше в брой всичко.

На всичкото от горе всички злата бяха описани, кое какво е, колко тежи, колко карата.... значи си имат система. Всичко се преглежда сортира и т.н.
Откъде ги намират с килограми тия злата? И аз искам така.
На това му се казва не търг, ами бизнес!

Имаше и телевизионен екип, който снимаше. Естествено това със златата накрая не го снимаха. С интерес очаквам да гледам предаването им, за да видя дали ще кажат къде отиват паричните средства.


Изводът:
-Някой дебел чичо германец става още по-дебел!

вторник, 23 ноември 2010 г.

The Winning Bid

Може да не получа скоро 90 млрд. като ирландците, но затова пък се сдобих с велосипед почти за без пари.


Спечелих колелото на търг. 16 евро.
Бегач е като нашите стари колела, даже повече прилича като това на Вихо, 21 скорости. Широки гуми, преден и заден калник, седалката беше малко отчупена ама май още става, има заден стоп със динамо, звънеца е счупен, веригата трябва да се смаже малко, задната гума е мека, ама не можах да я напомпя на бензиностанцията, ще ми трябва някаква приставка. Изглежда всичко добре, ама не съм го карал още.

А на тоя търг какви тънкаджии имаше. Един си взе доста по-голямо колело от моето за 5 евро, вярно че и двете му гуми бяха премазани, ама всичко друго беше ток. А пред мен имаше един дето наддаваше на всички колела, и като минат 10 евро, почва да клати главата и се отказва.... хаха голям смешник.
Като се показа моето колело....(то беше някъде 10-тото по ред) си викам а тоя бегач няма да го искат много хора. Давай ще се пробвам. Дядката дето води наддаването почна от 15 евро. 15, 15, някой 15.... никой.... 14,13.... някой 10.... Пак всички мълчат. Май падна на едно евро и се почна. Един двама се обадиха и стана 5 евро. Включих се и аз. Тоя пред мен естествено и той наддаваше и някъв ме изгледа като си вдигнах ръката и аз. 6, 7, 8 евро. Тоя пред мен каза 10. Някой каза 11. Аз 12. Тоя отпред пак се отказа :) Някой каза 13. Аз викам айде ще кажа 14 и няма да се напъвам повече (по принцип бях дошъл мах 30 евро да дам, ама за предпочитане исках до 20-22)..... 14 първи път..... 14 втори път.......14 продадено на батко ви Марто!
А точно в този момент последния наддавач искаше да качи пак ама закъсня. СОРИ :)
Имаше и някаква надценка и стана крайна цена 16.10 :)

неделя, 31 октомври 2010 г.

За времето, безкрайните цикли и икономиката


31-ви октомври, днес май трябваше да сменят времето, обаче не съм сигурен дали беше от събота към неделя или от неделя към понеделник. Сутринта като се събудих /по обяд/ часовника на джи-ес-ема показваше 11 и нещо, също толкова показваше и компютъра. Викам си щом на компютъра не се е сменило, значи утре ще го сменят. Закусих, помотах се малко и гледам пак часовниците – джи-ес-ема – 12 и нещо, компютъра – 11 и нещо. От вчера нямаме и интернет, няма и механичен часовник, за да сверя времето. Поглеждам другия джи-ес-ем – и там 12 и нещо. Ха сега де! Няма интернет, не знам колко е часът, направо все едно съм откъснат от света. Електроника, електроника ама много електроника пак не е на хубаво.

Вече близо месец стана откакто ‘кацнах’ в немско. От тогава не спирам да се боря с прословутата немска бюрокрация и се чудя въобще как се движи напред тази нация…. Какво ти напред, тя трябва да е спряла и назад да се движи даже. Пристигам аз и трябва да си платя семестриалната такса, обаче това трябва да стане по банков път. За да си направя банкова сметка ми трябва адресна регистрация, за която пък ми трябва жилище. Жилище нямам, защото Студенски Общежития и Столове в Германия раздава общежитията на куцо и сакато, включително и на студентите родени и живеещи в същия град, в който е и Университетът.

Тръгвам да си търся жилище на частния пазар. Попадам на добра оферта, само че наемодателят иска един документ /Schufa/, който, на кратко, ти следи миналото дали си плащаш сметките, договори за телефон, интернет и т.н. и ти оценява кредитния рейтинг. Получавам го аз този документ след 1 седмица и го препращам веднага към наемодателя, за да задвижим нещата. Получавам отговор, че този документ нямало да свърши работа, тъй като на него нямало никакви данни за мен, съответно не получавам квартирата. Еми много ясно че няма да има данни, нали сега се регистрирам в Германия. И какво се получава в крайна сметка – ако всички наемодатели изискваха този документ, това означава, че новодошлите чужденци не могат да си вземат квартира, остава им само на хотел да живеят 2-3 месеца, докато се натрупат някакви данни в Schufa-та. ЛОЛ, аз да уча първо или да работя, за да си плащам хотела! На това в света на информатиката се казва безкраен цикъл и с горе описаните мизерии в Университета става двоен безкраен цикъл.

Моят извод – немците не са по-умни или пък да са направили някакво невероятно изобретение, което да им е оправило живота от след Втората световна война насам. Просто тук се наливат и въртят пари в много по-големи количества и затова стандарта е по-добър от колкото в България. Тук се сещам за един виц, който колкото и пъти да го разказвам, винаги ме разсмива :

Две мутри си вървели. По едно време видели едно лайно и едната мутра казала:

- Давам ти 100 лева ако го изядеш

- Добре, - казала другата мутра и го изяла. Взел 100 лева.

Повървяли още малко и виждат още едно лайно. Втората мутра рекла:

- А сега ако ти го изядеш, аз ти давам 100 лева.

Речено сторено. След малко ги среща трета мутра:

- К’во прайте бе?

- Абе, въртим тука едни пари!

сряда, 6 октомври 2010 г.

Up-to-date


Long time, no see, както се казва... затова малко равносметка на изминалото време от последните ми писания...

Ще бъда максимално кратък и ясен ;)
Не ме приеха магистратура в Кьолн. Много куцо, даже се набутах да платя за една квартира за един месец.
Започнах нова работа, нови колеги, нов футболен отбор.
Канидатствах на ново в Германия за магистратура - този път бях приет в 4 от 5 университета (за разлика от преди 6 месец - 0 от 1)... шанса!
Напуснах новата работа.
Опаковах се и заминах за Дюселдорф, Германия.

Повече в следващите постове :)

събота, 13 февруари 2010 г.

So Long З е е б у р г е р

Въпреки че бях занемарил това място, поводът си струва да се отбележи.

Вчера беше последният ми работен ден сред редиците на З е е б у р г е р. (началото 1 и началото 2)

Мъчно ми е, че напускам. Не само заради добрата заплата :), но и заради екипа, с който така добре се сработихме:
(от ляво надясно аз, Митко, Гери, Васко и Спас)

Easy come, easy go. Смрък! В крайна сметка, рано или късно все щях да напусна по някое време.

Равносметката - 2 години, 7 месеца и 12 дена лоялен и продуктивен!
З е е б у р г е р и в частност P a p e r 2 E R P отдела ми дадоха много за това време. Пристигнах "гол като пушка". Днес се чувствам уверен и можещ да пиша на Java.
Надявам се да съм дал и аз нещо на отдела си. Вчера докато обядвахме за последно с колегите, Васко ми подари книжка. По принцип не давали подаръци на заминаващите колеги, тъй като отивали в други фирми, но на мен може, защото не си заминавам заради друга фирма. Със сигурност има и друг контекст зад този жест, което означава много за мен!

See ya, guys!