Куките ме дебнат

Добър ден. Сержант "Забравих му името". Документите моля..
(от доста време не бях чувал тези думи)

ей викам си тия как успяха да ме спрат. Тъкмо тръгнах от работа за упражнение и хоп палката пред мен. Бях забравил да пусна фаровете през деня.... е то как да ги пусна като печеше слънце, както през средата на август на Маями биийч и нищо не виждах..

Бях в нарушение, спор няма и вече се бях примирил, че ще ми пишат акт. Провериха ми документите (докато ги вадех от един тефтер, сержанта видя, че си нося правилник за движение по пътищата и веднага ми го поиска, за да покаже страницата и реда :) ) и ме накараха да изляза, докато дойдат колегите им да ми пишат акт (тъй като бяха от тези наземните патрули, които си обикалят пеша). Обясниха ми, че ще ми пратят талона в Ст.Загора и след месец ще мога да си го взема. Аз им казах окей, не оспорвам.

Докато чакахме, най-често спряганото обръщение беше "ее Мартинчо"...."Мартинчо, как така без фарове, още само седмица остана..", "Мартично учиш ли, работиш ли", "Мартинчо къде живееш"....
След малко другия почна.. Мартинчо това, Мартинчо онова.. добре че се сдържах да не се пукна от смях.

След още малко единия пита другия:
-Дали да не му направим малък компромис на Мартинчо
-Еми както кажеш (каза другия)
-Заповядай (връчи ми документите), ще направим малък компромис този път.

Дали защото нямах други нарушения през изминалите 3 години или просто разбраха, че няма да им дам пари, минах на късмет между капките.... (просто нямах дребни в този момент, иначе можеше и да им изръся нещо.... шанс!)

Благодарих им и с мръсна газ към Уни-то ;)


P.S. според мен бяха разбрани хора

Пушенето е вредно

Все съм си мислел, че такива неща не могат да ми се случат..


Явно не е така щом за втори път ме пресрещат по 2 момчета вечерно време. Първия път се отървах само с потупване по рамото. Тогава въпросът беше 'кой е най-добрият отбор в България'. Предполагам очакваше да кажа Левски или ЦСКА, но не знаех на него кой отговор му трябва, за това му отвърнах 'Само Берое'. По живо по здраво се разделихме.

Не след дълго, а именно вчера, след дикотечна вечер се прибирах към вкъщи. По едно време почнах да дочуавм някакви шумове отзад и реших да засиля крачката си. Уви не помогна. Пак две момченца ме спират. Този път искат цигарка. (чудна работа второто момче му беше явно за духовен стимул, защото от него нямаше никакви реакции, сам не може да си поиска цигара). Реших пак да не създаавм конфронтации. Но на второто ми спокойно 'Нямам, не пуша' последва удар (някъде във врата е било, защото сега там го усещам). И пак по живо по здраво (е аз не бях много здраво...) се разделихме. След 50-ина крачки разстояние чуство на несправедливост и нервност изплува в мен, обърнах се и ги напсувах подобаващо (Ако бях 30 кила по-тъжък така хубаво щях да ги насмеля и да им покажа колко са 'велики'). Реших да не си играя със съдбата повече и затова спринтирах 200м до вкъщи. Повече не ги видях.
Нямам никакъв спомен как са изглеждали, но ако някой утре ми ги покаже с пръст няма и за секунда да се поколебая да натисна педала на гаста към тях. Тези хора трябва да бъдат блъскани по улиците!


Поуката от историята е : Пушенето е вредно!