сряда, 28 март 2007 г.

Ученето и има ли то почва у нас

Твърдо не!
Прословутото студентско градче в София, което би трябвало да е събрало най-талантливата и амбициозна част от по-младото поколение, се е преврнало в една голяма кръчма с винени мушички на всяка маса. Много рядко може да срещнеш някой колега, с когото да проведеш смислен разговор, различен от колко си пил предната вечер,къде си срал и колко си срал.....

Ето как протича деня на студента Пенчо, влязъл в някой от престижните софийски университети по незнайна причина нито за мен, нито за самия него.

11:20 - телефонът звъни. С много усилия успява да спре досадната аларма. Ако стане преди 11, целият му ден ще е скапан. (Ако има упражнение в 10.00 пък псува цялата администрация за това, че са некадърни и не се съобразяват със техните студенти).
Първото нещо, което трябва да свърши Пенчо, е да пусне хипер мега якия си компютър, който баща му е взел за 2000+ лева, който може идеално да се впише за сървър на НАСА, но Пенчо го ползва предимно да цъка различни игрички. Следва усилване на уредбата до край, нищо че съквартирантът може още да спи..... щом той се е събудил, никой друг не може да спи.

14:40 - Пенчо изтрива поредната игра, на която не може да мине 3-то ниво и решава да отиде на лекция по математика. Пред блока среща стар приятел, с който се уговарят вечерта да се напият "на прасе", след което пали Голф-а и заминава с мръсна газ. Пристига на лекция с 45 минути закъснение (т.е. половината е минала вече), бързо се изкачва до последните редове на огромната зала, където се включва в разгорещена дискусия за новите участници на Вип Брадър. Преподавателят спира за момент, защото не може да чува гласа си, но Пенчо и компания въобще не забелязват това......

Да обобщим:
Пенчо го мързи да учи. Поне да се беше хванал на работа да спести някой друг лев, но него го мързи и да работи....пък и защо да го прави като мама и тати му дават предостатъчно парички.
Като цяло Пенчо има на разположение 4 години,1460 дни или не знам си колко хиляди секунди, за да тъпее и 'мърдясва'. През това време ще смущава всички околни(колеги, съседи, съквартиранти), които се интересуват поне малко от висшето си образование. А след тези 4 години какво ще прави никой не знае. Може би ще се чуди и ядосва защо няма работа или защо му е ниска заплатата... или пък ще е сервитиор ( а бе къде е пустото "ер-малък" на тая клавиатура) в някой от ресторантите на баща си..... негова си работа.....
само че с толкова мързел до никъде няма да я докараме !!!

2 коментара:

Девора Топалова каза...

БРАВО!!! Критиката е убииствена, направо ме разтърси! Най-ужасното е че си абсолютно прав, но грешиш само за едно - този сладур ще изкарва повече пари от всеки кадърен вишист само защото не се замисля за последствията и е удобен на шефовете, а те търсят предимно служители, които слушат, изпълняват и най-важното не мислят!!!

Тук е така.... :/

malcho каза...

'Сладурите' трябва да се хранят ...с критика (..и не само)