събота, 11 май 2013 г.

За хартиените контейнери




Отивам днес да си изхвърля хартиите в контейнера за хартия.
Там една бабичка бърка из едната кофа нещо.
Хвърлям си аз моите неща и после:
-Ей, момче, ела малко.
Аз не я чух добре:
-Моля?
-Ела да видиш.

Викам си тая пък какво ще ме занимава, ама отидох да видя.
-Ипзуснах си ключовета в кофата и сега не мога да ги намерия, ей тука в ъгъла.

Гледам, гледам аз. Разбутах малко, ама няма никакви ключове. Извадих после един голям кашон от кофата, стъпих на него и бум в контейнера. Намерихме ключовете веднага.
- оо, момче, много ти благодаря. трябва да направя нещо за теб сега. Аз съм на 80г и до сега не ми се беше случвало такова нещо.

Аз й викам, че няма проблеми, всичко е наред.
- оо, момче, много съм ти благодарна. Господ те прати да ми помогнеш.

Кой знае от кога е висяла на кофата жената и колко се е притеснила.

Добре, че беше хартиен контейнер, иначе щеше да бъде бая гадно.
И хубу, че аз се появих. Ако беше някой германец, щяха да викат я пожарна, я полиция сигурно :)

Няма коментари: