Куките ме дебнат

Добър ден. Сержант "Забравих му името". Документите моля..
(от доста време не бях чувал тези думи)

ей викам си тия как успяха да ме спрат. Тъкмо тръгнах от работа за упражнение и хоп палката пред мен. Бях забравил да пусна фаровете през деня.... е то как да ги пусна като печеше слънце, както през средата на август на Маями биийч и нищо не виждах..

Бях в нарушение, спор няма и вече се бях примирил, че ще ми пишат акт. Провериха ми документите (докато ги вадех от един тефтер, сержанта видя, че си нося правилник за движение по пътищата и веднага ми го поиска, за да покаже страницата и реда :) ) и ме накараха да изляза, докато дойдат колегите им да ми пишат акт (тъй като бяха от тези наземните патрули, които си обикалят пеша). Обясниха ми, че ще ми пратят талона в Ст.Загора и след месец ще мога да си го взема. Аз им казах окей, не оспорвам.

Докато чакахме, най-често спряганото обръщение беше "ее Мартинчо"...."Мартинчо, как така без фарове, още само седмица остана..", "Мартично учиш ли, работиш ли", "Мартинчо къде живееш"....
След малко другия почна.. Мартинчо това, Мартинчо онова.. добре че се сдържах да не се пукна от смях.

След още малко единия пита другия:
-Дали да не му направим малък компромис на Мартинчо
-Еми както кажеш (каза другия)
-Заповядай (връчи ми документите), ще направим малък компромис този път.

Дали защото нямах други нарушения през изминалите 3 години или просто разбраха, че няма да им дам пари, минах на късмет между капките.... (просто нямах дребни в този момент, иначе можеше и да им изръся нещо.... шанс!)

Благодарих им и с мръсна газ към Уни-то ;)


P.S. според мен бяха разбрани хора