сряда, 14 май 2008 г.

Най-якия....

тим билдинг..... може би защото е първият.

Приключенията започнаха още рано сутринта. Планът беше в 8 без 10 да сме пред офиса, за да можем благополучно в 8.00 да потеглим. Батко ви Марто какво прави, какво струва, как ги пресмята тия числа, че си нави алармата вместо за 6 и 50 на 7 и 50. Мда.... точно на време. Влязох бързо в едни гащи, грабнах сака и бегом към колата.
2 светофара на червено + един бордюр под гумата и заковах стрелките на часовника на 8.00. Луда работа.

Поспах си доволно в рейса и не усетих кога сме минали 200км. Започнахме веднага с игрите.
Първата беше планинско ориентиране. Разделихме се на три отбора, като всеки отбор получи карта и компас. Трябваше да събираме флагчета за време. "Рейнджъра" (аз така му виках на човека който организираше игрите) побърза да ни успокои, че сме пристигнали точно навреме, докато не е заваляло. Тичах напред-назад като муха без глава и нищо не намерих.... единствено накрая намерих 2-те ракии на другите два отбора, но се наложи да ги върна обратно... А да.... валя ни доста ....

Стана обедно време и седнахме под едни шатри. Хапнахме доволно, пийнахме доволно, намръзнахме доволно.

Мнозинството реши да пропуснем останалите игри и да се приберем в хотела на топло.
Какъв хотел....





Посрещна ни парата, издигаща се от минералния басейн. Само ни трябваше да си вземем ключове за стаите, където да си оставим багажите и право към басейна..... Няма такъв релакс :)
След 4 часа (след като бях подпухнал отвсякъде) реших, че мога да си видя стаята.

Вечерта имаше вечеря и бурни танци от страна на колежките :) чудно, чудно :)

На следващата сутрин се отправихме да поиграем още малко - пейнтбол.





Мноу яку стана. В гората, зад дърветата, май застрелях 3-ма :)

Не остана време за учебен процес, който беше предвиден, но какво пък, никой не се оплака. Обратно на рейса и към Софията....

Няма коментари: