сряда, 2 ноември 2011 г.

секретарки и трамваи


Днес трябваше да взема едно уверение от училище, че 20-те часа на работа няма да ми навредят на ученето.
Това от агенцията за работа го искат, за да ми отпуснат още часове до края на годината.
Аз още от миналия петък обикалям различните отдели и постоянно ме препращат другаде, защото не са чували за такова уверение.
Днес уж стигнах до последната стая, но професора бил в отпуска.

От работа пиша и-мейл на секретарката на друг професор, който го замества този въпросния.
Секретарката ми отговаря да съм дошъл в приемното време на професора - днес следобяд или другата седмица. У бре, аз за какво съм ви. Да гледам докато се слага подписа ли !?
Аз пак й пиша, че ми трябва възможно най-скоро и дали не е възможно да ми го приготвят днес, а да мина утре само да си го взема. (сигурно е 2мин работа да го набере на компютъра)
Добре, че и писах. Оказа се, че трябвало едно листче с оценките ми до момента (това не разбрах каква му е връзката с уверението, което им искам).
Обаче аз да съм се свържел с тоя отдел, който прави тези справки да им кажа да го пратят към професора...
Е тая секретарка каква и е работата - да топли стола и да насрочва посещенията. (а ако бях чакал до следващата седмица и от тогава да започнат да ме размотават - дълга и широка.)

...
На път за работа, 3 спирки преди работата, трамвая спря и каза слизайте. Имало птп напред и не можело да продължи. Стоим, чакаме. Пристига следващия трамвай. Качваме се. Шофера пак - слизайте, трамвая обръща тук. И никой не ти казва колко време ще продължи тая работа. 30-40 мин стояхме. Накрая реших да се пробвам на стоп. Тя спирката се пада точно в началото на един мост преди Рейн. Отивам най-отпред на светофара. Питам първата жена дали може да ме закара 3 спирки напред. Клати глава, не може. Питам следващата, по-следващата. Никакъв успех. Сигурно са си мислели, че съм просяк и като ми чуят немския съвсем ме отрязват... или пък щото само на жени попадах.
Все пак си мислех, че като е в рамките на града и като им кажа за 2-3 спирки все някой ще ме качи... а и всички карат сами в колите... после защо има задръствания.

В този момент трамвая взе, че тръгна.

2 коментара:

malcho каза...

Днес стана уверението.
Пак с триста зора де.

Отивам следобяда при секретарката да видя какво е положението. Чакат още листа с оценките ми.
Отивам на упражнение. Докато караме упражнението, си проверявам пощата и получавам отговор, че оценките ми са били препратени към професора.
Айде пак при секретарката. Тя пак почна да овърта " ама не знам днес дали ще стане, професора дали ще иска да пише блабла"
Аз стоя и не мърдам, докато професора не дойде.
Той пристига, явно ме и позна от групата за проектната работа. Започна да ми разправя как това уверение било пълна глупост, това нямало как те да го решат, ами аз сам трябвало да си преценя. Но каза, че ей сега ще го напишат. Прати секретарката да принтира. Тя будалата вчера нищо не подготвила и сега на място го мислеха какво точно да напишат... Затова отне цялата работа 10мин. Иначе можеше и за 2мин да приключим.

В прословутото уверение пише
"г-н Тодоров, понеже сте покрили почти половината кредити от магистърската специалност, не виждам лошо повлияване на следването, ако работите 20часа на седмица като работещ студент."

Анонимен каза...

Здравей, Мартине !

Васко съм. Днес се сетих за теб и понадникнах тук. Прочетох за баща ти :( Ужасно съжалявам за случилото се ! Бог да го прости човека и дано е отишъл на по-добро място. Дръжте се с брат ти и се чувай с майка ти. Вероятно на нея и е най-тежко, но това и сам го знаеш. Кажи ми ако мога с нещо да съм ти полезен. Пожелавам ти през новата година да ти се случват само и единствено хубави неща, на теб и на семейството ти ! Да сте живи и здрави, да ти носи радост работата, да постигнеш всичко, към което си се прицелил и да си щастлив !

Васко Жеков