Мусака и ново-старо колело за рождения ден

Обичах си старото колело, не защото беше кой знае колко ново, скъпо или модерно. А защото си беше мое, защото беше едно от нещата, които първо си купих като пристигнах в Германия. Сам си го стегнах - фарове, гуми, кошница...
И си вървеше и не се разваляше.

За нещастие като се прибирах от България не го намерих там, където го бях оставил. Мислех си, че съм забравил къде точно го паркирах. Затова обиколих района обстойно... 4 пъти. Но, уви, нямаше го моето колело.

Вчера, ден преди рождения ми ден, бях на търг за ново-старо колело. Успях да спечеля едно. Дано да "изкара" повече от предшественика си.
Вчера тъкмо се чудех колко ли ще ми излезе да си купя кошница и вечерта намерих такава на релсите на влака. Толкова се зарадвах!







А на котлона се топли мусаката вече.

Малките неща, които ме правят щастлив.