неделя, 31 октомври 2010 г.

За времето, безкрайните цикли и икономиката


31-ви октомври, днес май трябваше да сменят времето, обаче не съм сигурен дали беше от събота към неделя или от неделя към понеделник. Сутринта като се събудих /по обяд/ часовника на джи-ес-ема показваше 11 и нещо, също толкова показваше и компютъра. Викам си щом на компютъра не се е сменило, значи утре ще го сменят. Закусих, помотах се малко и гледам пак часовниците – джи-ес-ема – 12 и нещо, компютъра – 11 и нещо. От вчера нямаме и интернет, няма и механичен часовник, за да сверя времето. Поглеждам другия джи-ес-ем – и там 12 и нещо. Ха сега де! Няма интернет, не знам колко е часът, направо все едно съм откъснат от света. Електроника, електроника ама много електроника пак не е на хубаво.

Вече близо месец стана откакто ‘кацнах’ в немско. От тогава не спирам да се боря с прословутата немска бюрокрация и се чудя въобще как се движи напред тази нация…. Какво ти напред, тя трябва да е спряла и назад да се движи даже. Пристигам аз и трябва да си платя семестриалната такса, обаче това трябва да стане по банков път. За да си направя банкова сметка ми трябва адресна регистрация, за която пък ми трябва жилище. Жилище нямам, защото Студенски Общежития и Столове в Германия раздава общежитията на куцо и сакато, включително и на студентите родени и живеещи в същия град, в който е и Университетът.

Тръгвам да си търся жилище на частния пазар. Попадам на добра оферта, само че наемодателят иска един документ /Schufa/, който, на кратко, ти следи миналото дали си плащаш сметките, договори за телефон, интернет и т.н. и ти оценява кредитния рейтинг. Получавам го аз този документ след 1 седмица и го препращам веднага към наемодателя, за да задвижим нещата. Получавам отговор, че този документ нямало да свърши работа, тъй като на него нямало никакви данни за мен, съответно не получавам квартирата. Еми много ясно че няма да има данни, нали сега се регистрирам в Германия. И какво се получава в крайна сметка – ако всички наемодатели изискваха този документ, това означава, че новодошлите чужденци не могат да си вземат квартира, остава им само на хотел да живеят 2-3 месеца, докато се натрупат някакви данни в Schufa-та. ЛОЛ, аз да уча първо или да работя, за да си плащам хотела! На това в света на информатиката се казва безкраен цикъл и с горе описаните мизерии в Университета става двоен безкраен цикъл.

Моят извод – немците не са по-умни или пък да са направили някакво невероятно изобретение, което да им е оправило живота от след Втората световна война насам. Просто тук се наливат и въртят пари в много по-големи количества и затова стандарта е по-добър от колкото в България. Тук се сещам за един виц, който колкото и пъти да го разказвам, винаги ме разсмива :

Две мутри си вървели. По едно време видели едно лайно и едната мутра казала:

- Давам ти 100 лева ако го изядеш

- Добре, - казала другата мутра и го изяла. Взел 100 лева.

Повървяли още малко и виждат още едно лайно. Втората мутра рекла:

- А сега ако ти го изядеш, аз ти давам 100 лева.

Речено сторено. След малко ги среща трета мутра:

- К’во прайте бе?

- Абе, въртим тука едни пари!

сряда, 6 октомври 2010 г.

Up-to-date


Long time, no see, както се казва... затова малко равносметка на изминалото време от последните ми писания...

Ще бъда максимално кратък и ясен ;)
Не ме приеха магистратура в Кьолн. Много куцо, даже се набутах да платя за една квартира за един месец.
Започнах нова работа, нови колеги, нов футболен отбор.
Канидатствах на ново в Германия за магистратура - този път бях приет в 4 от 5 университета (за разлика от преди 6 месец - 0 от 1)... шанса!
Напуснах новата работа.
Опаковах се и заминах за Дюселдорф, Германия.

Повече в следващите постове :)