Come To Papa

....или преведено на мой си език "Ела при батко".
Имам огромното удоволствие да ви представя една източна марка автомобил на братята от Япония, а именно Мазда 323. Както може би вече сте се досетили, тя е притежание на батко ви Мартин. В този момент искам да благодаря на спонсорите на това събитие, без които то не би било възможно - майка ми и баща ми, а също така и цялото ми семейство, което ме подкрепя през цялото време.


Стига толкова официалности. Количката си е направо върха. Сама върви, вътрешният дизайн е много приятен, има си музика, харчи прилично. Всичко е на 6.

Преди няколко месеца рових из компютъра и попаднах на едно есе, което бях писал за Браян мисля. Темата беше "My Dearest Object". В него съм писал, че този предмет е шофьорската (този път успях да издиря къде се намира 'ь') ми книжка, ето и част от заключението:

I guess that the next dearest object in my life would be my own car keys .

Та ето, че това вече е факт. Имам си ключ за моя автомобил. Край на зависимостта от градския транспорт. Начало на гъзарията :)
Вратите са отворени за всеки, който иска да повръткаме с маздата.

Keep On Rollin'

Еле какъв дъжд ме валя. Не беше дъжд, не беше град, не беше чудо. Че бях и с моско, но той се представи на ниво. Един път не угасна. Прибирам се аз, уж по-бързичко карам, за да избегна бурята (така се гърмеше все едно сме в Ирак)........ ииииииииии като почна изведнъж едни парчоци да падат по колата си викам ' леле в какво се забърках'. Реших, че няма смисъл да карам в през урагана, затова свих в една уличка и право под дърветата. Доста добър ход. Софиянци да не видят и право след мен :)
Свих се в седалката и гледах как улиците за нула време се превърнаха в реки, надявайки се междувременно стъклата да не се пръснат от силните ледени удари. След 10-15мин бурята намаля и аз като по- смелчага реших първи да изляза на бойното поле да проверя обстановката. Любопитстото ми трая точно няколко секунди, колкото да покажа колата извън дърветата и да разбера, че трябва да си търся друго убежище. Набързо се паркирах под едни други дървета. Чаках, чаках ама то няма край. Не смеех да си пусна и радиото да не вземе да падне акумолатора, че тогава съвсем ще я втасам.
Изминаха няма и 5мин и ми писна да чакам. Палииииии шофере ! Пуснах всичко що можеше да се пусне на тази кола - чистачки на мах, фарове, парното , парното на задното стъкло и отпраших с мръсна газ. Бях точно до факултета ми. В момента, който приближих улицата към Студентски град, усетих че ще се позабавлявам доста докато се прибера. Улицата беше 2/3 вода. и двете трети бяха откъм мен. Лоша работа си викам. Много лоша.

'Ама какво пък толкова. Сега или никога :)'

Потеглям аз и се отбих още в първата пресечка като си мислх да избегна общия поток. Да ама не. Тази уличка беше във вода от край до край. Обръщам и пак по главната. По 2 метра вода хвърчи от двете страни на моско. Хвърлям чак по предните стъкла на отсрещните..... И те по моето.... Едно рено беше паркирало посредата на улицата и шофера го изтикваше. Викам си 'давай по-бързо да се прибирам, че и аз ако блокирам така ще е много лошо'. За щастие стигнах безаварийно до общежитието. И най-важното сух.


П.П. едно пежо беше останало с едно стъкло по-малко
Уоу.... лошите

I-Mode

Най-сетне успях да се сетя за паролата на моя I-Mode. В продължение на няколко седмици изпробвах какви ли не комбинации от 4 цифри, но винаги неуспешно. До днес ! Чудя се на акъла си как съм могъл да измисля такава парола.

За тези които не са запознати с новото предложение на Глобул , а именно I-Mode, ето малко повече информация:
I-Mode всъщност е интернет през телефона. Хубавото му е, че има специално разработени сайтове за I-Mode (олекотени откъм размер) с различна информация - времето, новини, bgmaps. Това, което мен ме заинтересува, е че I-Mode ти позволява да имаш e-mail (моят е 0899453128@imode.bg) към телефона. В момента съм си пренасочил пощата в gmail към телефона си и мога да я достъпвам, да чета писма, да пиша и т.н. по всяко време, където и да се намирам стига да има обхват Глобул. Доста удобно ако пътуваш някъде или си на почивка и в същото време чакаш отговор по електронен път от някого. А още по-хубавото е че е доста евтино. Всеки месец получавам по 200кб безплатни, което се равнява на около 40-50 e-mail-a. Всеки следващ изразходен трафик се таксува по няколко си стотинки там.

Предимства:

• не не нужно да се изръсиш 1000лв за един Blackberry, за да имаш достъп до пощата си

Недостатъци:

• писането на keypad-a на обикновен GSM е доста затормозяващо, ако имаш да пишеш дълго писмо.
• скролването по малкия дисплей също е доста неудобно, за разлика от този на Blackberry телефоните

Е...това е от мен. Вече може да ми пишете e-mail-и по всяко време и да сте сигурни, че ще получа съобщението ви :=)

Roland Garros 2007

Днес се игра финалът на Roland Garros 2007.(за щастие успях да се добера до телевизор, за да го гледам) Финалистите бяха същите като миналогодишните - Роже Федерер и Рафаел Надал. Залогът беше огромен и за двамата. За първия победата щеше да означава всички купи на най-големите и престижни турнири. За другия - трета поредна година шампион на клей. Времето беше слънчево, не духаше вятър, трибуните бяха пълни до горе и мачът на мачовете започна. Първият сет започна спокойно. Никой не искаше да рискува. И двамата играчи искаха да поопипат почвата първо, въпреки че се бяха срещали не един път. В 7-ия гейм (доколкото си спомням) Роже-то имаше страхотна възможност да пробие един гейм, но нещо съвсем мъничко не му достигаше. Може би това беше ключовият гейм в цялата игра. Надал го спечели, а с него и първия сет. Оттам нататък играта на Роже-то не вървеше много-много. Може би липса на късмет, а може би и умората си каза думата. В крайна сметка Рафаел Надал повтори успеха си от миналата година и вдигна за пореден път трофея. Стана ми мъчно, че моя човек не спечели. Даже на моменти от мача се усетих, че ми е напрегнато нещо..... а как ли се е чуствал Федерер по същото време? Силно впечатление ми направи коментатора на двубоя. Просто няма друг като него...Фрази от типа "Надал щом подуши кръв налита като истински хищник" или пък "Лъвът преследва Газалата, а Газелата бяга, за да му покаже, че има други по-недъгави в стадото" бяха само малка част речника му. Беше наистина удоволствие да наблюдавам този мач. Предполагам, че и някой не толкова запален по тениса също би останал доволен от гледаното с коментатор като този. Евала! Заслужено работи в Евроспорт. В крайна сметка се получи добър мач с феноменални изпълнения и от двамата. Наслада за окото.