Ученето и има ли то почва у нас

Твърдо не!
Прословутото студентско градче в София, което би трябвало да е събрало най-талантливата и амбициозна част от по-младото поколение, се е преврнало в една голяма кръчма с винени мушички на всяка маса. Много рядко може да срещнеш някой колега, с когото да проведеш смислен разговор, различен от колко си пил предната вечер,къде си срал и колко си срал.....

Ето как протича деня на студента Пенчо, влязъл в някой от престижните софийски университети по незнайна причина нито за мен, нито за самия него.

11:20 - телефонът звъни. С много усилия успява да спре досадната аларма. Ако стане преди 11, целият му ден ще е скапан. (Ако има упражнение в 10.00 пък псува цялата администрация за това, че са некадърни и не се съобразяват със техните студенти).
Първото нещо, което трябва да свърши Пенчо, е да пусне хипер мега якия си компютър, който баща му е взел за 2000+ лева, който може идеално да се впише за сървър на НАСА, но Пенчо го ползва предимно да цъка различни игрички. Следва усилване на уредбата до край, нищо че съквартирантът може още да спи..... щом той се е събудил, никой друг не може да спи.

14:40 - Пенчо изтрива поредната игра, на която не може да мине 3-то ниво и решава да отиде на лекция по математика. Пред блока среща стар приятел, с който се уговарят вечерта да се напият "на прасе", след което пали Голф-а и заминава с мръсна газ. Пристига на лекция с 45 минути закъснение (т.е. половината е минала вече), бързо се изкачва до последните редове на огромната зала, където се включва в разгорещена дискусия за новите участници на Вип Брадър. Преподавателят спира за момент, защото не може да чува гласа си, но Пенчо и компания въобще не забелязват това......

Да обобщим:
Пенчо го мързи да учи. Поне да се беше хванал на работа да спести някой друг лев, но него го мързи и да работи....пък и защо да го прави като мама и тати му дават предостатъчно парички.
Като цяло Пенчо има на разположение 4 години,1460 дни или не знам си колко хиляди секунди, за да тъпее и 'мърдясва'. През това време ще смущава всички околни(колеги, съседи, съквартиранти), които се интересуват поне малко от висшето си образование. А след тези 4 години какво ще прави никой не знае. Може би ще се чуди и ядосва защо няма работа или защо му е ниска заплатата... или пък ще е сервитиор ( а бе къде е пустото "ер-малък" на тая клавиатура) в някой от ресторантите на баща си..... негова си работа.....
само че с толкова мързел до никъде няма да я докараме !!!

За малките неща в живота

Може би сте се чудели (а може и да не сте) защо точно malcho. Такова голямо момче, пък malcho та malcho. Историята не е от дългите...
Всичко започна, когато компютърните клубове бяха на мода в Стара Загора и трябваше да си измисля прякор. Естествено трябваше да е оригинален,но в същото време да служи за прикритие. Нали за това са прякорите... иначе щеше да пише " веведете име".
"Мартин" , "Марто", "Марто-пича" или въобще всички компбинации с тези букви бяха отдавна заети, поради широкото разпространение на това хубаво име :)
Един ден гледах някакво предаване по телевизията с някакъв индивид, който беше около 2 метра висок и изключително слаб и познайте как му викаха приятелите за по-кратко - малчо! Помислих си, че с този прякор ще съм най-добрия (на Warcraft), всички ще очакват някакво некадърно келешче да играе срещу тях, а в същия момент да се окаже, че същия този малчо има огромна непобедима армия... яко,а :)
Като прибавим към това и че съм най-малкото "дете" в нашето семейство, реших, че това най-подходящият прякор. Та от тогава броди "малкото човече" с големите мечти из интернет пространството под прозвището malcho. (пък и http://martin.blogspot.com/ беше заето вече от някакъв си швед)

Началото.....

Ето, че и аз станах blog-ър... крайно време беше. Винаги съм си мислел, че няма много смисъл от тези блогове. Някакъв си там си пише разни работи за себе си.... пфу, голяма работа... Това беше до днес, докато не се зачетох в блога на един колега и някакси ми дойде просветлението. На няколко места все едно някой разказваше собствения ми живот.... или гледам кино със участието на моя милост в главната роля (не, не беше блога на брат ми) .... и се замислих откога не съм писал. Имам предвид нещо смислено, а не задачи или протоколи по електротехника. Последно съчинявах някакви историйки през лятото, когато бях от другата страна на океана. Даже хората ми ги харесваха, което не се бе случвало от 6-ти клас насам.

Та това е то.... Добре дошли в моя блог :)