Мартин Тодоров

Price Tag

2012-01-19T23:34:00.004+02:00

Днес ходих на презентация на джава юзър група в Дюселдорф на тема "Откъде идват грешките в софтуера". Тъй като щях да закъснея реших да хапна преди това. Голям wurst с още по-огромна порция картофи.
След това се отправих към залата за презентацията. Оказа се, че и там имало ядене. Пф, ако знаех, нямаше да съм ял три поредни дена.
Взех си един сандвич, една курабийка и малко кола, колкото да не съм капо.

Впечатление ми направи плаката, който бяха закачили - събират пари за благотворителност, за лечение на болни деца. Събраните пари щели да бъдат удвоени от спонсорите. На фона на големите маси с ядене и пиене, отне ми няколко минути докато видя една касичка с размери "детска", в която се пускаха стотинки.
Пълната порнография.
В началото на презентацията казаха как предния път били събрали над 1000 евро.
Само сандвичите за цялата зала (300-500човека), няколкото каси безалкохолно, бирата за after party-то и няколкото лиценза на софтуери, които раздадоха в началото, правят доста над 1000 евро...

Презентацията и тя бяше леко отбий номера, тип реклама на какви продукти предлагат за тестване. Така и не разбрах откъде идват грешките в софтуера (освен от клишираните входни данни, неясно поставени условия, нужда от тестване и т.н.)

Един от интересните примери беше, как била имплементирана функцията за катапулт на някакъв тип самолети. Функцията трябвало да е активна, когато самолета е на минимум 1м височина от земята. Някакъв пилот решил за проба да види какво ще стане като натисне копчето, когато самолетът е паркиран. Самолетът подскочил на доста високо, след което паднал и бил тотално потрошен. Имплементацията била следната - сравнявало се височината спрямо надморското равнище - което включва 99% от всички летища в света.

Лъки..

2012-01-08T22:05:00.002+02:00

село близо до Пампорово.

Минавайки днес покрай него, нахлуха спомени от далечното ми детство, когато пътувахме да караме ски на Пампорово през 90-те.

Та с какво свързвах село Лъки, съзнанието на едно 9-10 годишно дете - с Лъки Страйкс или лъки страйк или там както се пише. И бях толкова доволен, че имаме такова село, което по име да прилича на тази известна марка.

А колко ли силна е била рекламната атака, когато нашите родители са били млади !?

секретарки и трамваи

2011-11-02T19:08:00.001+02:00

Днес трябваше да взема едно уверение от училище, че 20-те часа на работа няма да ми навредят на ученето.
Това от агенцията за работа го искат, за да ми отпуснат още часове до края на годината.
Аз още от миналия петък обикалям различните отдели и постоянно ме препращат другаде, защото не са чували за такова уверение.
Днес уж стигнах до последната стая, но професора бил в отпуска.

От работа пиша и-мейл на секретарката на друг професор, който го замества този въпросния.
Секретарката ми отговаря да съм дошъл в приемното време на професора - днес следобяд или другата седмица. У бре, аз за какво съм ви. Да гледам докато се слага подписа ли !?
Аз пак й пиша, че ми трябва възможно най-скоро и дали не е възможно да ми го приготвят днес, а да мина утре само да си го взема. (сигурно е 2мин работа да го набере на компютъра)
Добре, че и писах. Оказа се, че трябвало едно листче с оценките ми до момента (това не разбрах каква му е връзката с уверението, което им искам).
Обаче аз да съм се свържел с тоя отдел, който прави тези справки да им кажа да го пратят към професора...
Е тая секретарка каква и е работата - да топли стола и да насрочва посещенията. (а ако бях чакал до следващата седмица и от тогава да започнат да ме размотават - дълга и широка.)

...
На път за работа, 3 спирки преди работата, трамвая спря и каза слизайте. Имало птп напред и не можело да продължи. Стоим, чакаме. Пристига следващия трамвай. Качваме се. Шофера пак - слизайте, трамвая обръща тук. И никой не ти казва колко време ще продължи тая работа. 30-40 мин стояхме. Накрая реших да се пробвам на стоп. Тя спирката се пада точно в началото на един мост преди Рейн. Отивам най-отпред на светофара. Питам първата жена дали може да ме закара 3 спирки напред. Клати глава, не може. Питам следващата, по-следващата. Никакъв успех. Сигурно са си мислели, че съм просяк и като ми чуят немския съвсем ме отрязват... или пък щото само на жени попадах.
Все пак си мислех, че като е в рамките на града и като им кажа за 2-3 спирки все някой ще ме качи... а и всички карат сами в колите... после защо има задръствания.

В този момент трамвая взе, че тръгна.

Отново първи работен ден

2011-10-26T22:24:00.003+02:00

Днес започнах нова работа.

Много се радвам, че отново ще се занимавам с Java и по-специално с GUI Development на плъг-ини на Еклипс.
Оказа се, че далече не всичко ми е познато в тази област на Java-та, въпреки, че сме правили няколко такива проекта.
Фирмата се казва Fact и правят продукт за финансови операции... много интересно..

Колегите са готяни, бюрото голямо, офиса просторен (даже и баня има)!

Да ми е честита и доходна :)

П.П. пък и аз да съм им честит

Мусака и ново-старо колело за рождения ден

2011-10-19T11:38:00.005+02:00

Обичах си старото колело, не защото беше кой знае колко ново, скъпо или модерно. А защото си беше мое, защото беше едно от нещата, които първо си купих като пристигнах в Германия. Сам си го стегнах - фарове, гуми, кошница...
И си вървеше и не се разваляше.

За нещастие като се прибирах от България не го намерих там, където го бях оставил. Мислех си, че съм забравил къде точно го паркирах. Затова обиколих района обстойно... 4 пъти. Но, уви, нямаше го моето колело.

Вчера, ден преди рождения ми ден, бях на търг за ново-старо колело. Успях да спечеля едно. Дано да "изкара" повече от предшественика си.
Вчера тъкмо се чудех колко ли ще ми излезе да си купя кошница и вечерта намерих такава на релсите на влака. Толкова се зарадвах!

А на котлона се топли мусаката вече.

Малките неща, които ме правят щастлив.

Мили тате

2011-10-04T07:44:00.009+02:00

16-ти Август, кацам на летище София. Цялото семейство ме посреща. Брат ми също се е прибрал. Празник!
Две седмици по-късно се прибираме от море и заварваме тати леко пожълтял. Мислехме, че е хепатит. Не му се ходеше в болница. Искаше да работи, ходеше в офиса и оправяше компютри. Чакахме един негов познат лекар да се прибере от чужбина да го прегледа. Лекарят обаче много се забави. Разбрах, че нещата са сериозни едва когато платихме на тати здравните осигуровки, за да влезе в болница за изследвания. Изследванията се забавиха. 4 дена чакахме, за да мине на скенер. След около седмица го изписаха с диагноза - няма нищо за опериране, петна по черния дроб... може би първичен тумор (или със съмнения за първичен тумор в дебелото черво). Е за какво бяха тези изследвания и скенери като накрая само предположения има, без точна диагноза.

Началото на Септември, заминаваме за София. Запазили сме час за преглед в онкологията. Оттам ни прехвърлиха в Пирогов за облекчаване на състоянието, защото болестта била в много напреднал стадий и не можела да се лекува. В Пирогов ни извика "лекуващият" лекар още на следващия ден.
"Ами... това е краят на една много лоша болест."
(Как ще е краят бе, казах си, та ние едва сега разбрахме за нея.)
"Можем единствено да облекчим състоянието. Ако евентуално се подобри малко може да изследваме дебелото черво и да предприемем нещо там."
(Какво да се подобри? До преди няколко дена сам караше колата до болницата в Стара Загора. А там защо не го изследваха за това черво... охххх какви са тези хора...)

След този разговор не можех да мисля за нищо. Защото всеки път като ми заработеше мозъка се проявяваха разни картинки пред съзнанието ми и винаги се стигаше до най-лошото. Затова не мислех за нищо. Гледах в празното. Надявах се на бялата лястовичка.

А той все още си беше добре. Малко отпаднал, но ставаше, разхождаше се, нервничеше на манджите, които му носехме (не бяха от най-вкусните, но бяха за негово добро).
След няколко дена отпадна значително. Трудно му беше ставането от леглото. Сестрите спряха да му дават храна (за да не ходи до тоалетна сигурно, защото някоя трябва да му помогне сигурно). Какво ти облекчаване на състоянието, няма кой да му помогне да го вдигне до тоалетната да отиде. В последствие разбрахме, че не му вливат всички лекарства, които лекарят ни караше да купуваме (едното беше по 100лв на ден, а бяха останали 3 в хладилника).

Положението ставаше все по-лошо и решихме да се прибираме в Стара Загора.
24.09.2011
Няколко часа след като се бяхме прибрали.
Умря си с отворени очи, защото му се живееше.
От колко време питаше кога ще се прибираме в Стара Загора. Само искаше да се прибере вкъщи, на неговото легло, в неговата стая...

Обвинявам всички! И ние сме виновни, че може би късно отидохме в болница. И в болницата са виновни, че го мотаеха с дни за пустия скенер. И сестрите са виновни, че знаят само да гледат телевизия и да вземат кръв. А най-виновни са тези по високите етажи. Каква е тази болест, която от 150 години я изследват и при всичкия напредък на технологии и наука да няма подобрение в излекуваемостта и смъртността. И как да има като се прилагат методите от преди век - хирургична намеса, лъчетерапия, химиотерапия, които много често убиват по-бързо болния или му причиняват допълнителни страдания. "Ами... това е краят на една много лоша болест. Медицината не казва нищо по въпроса."
Като не се лекува една болест, много ясно че ще се стигне до фаталния край... животните умират по този начин.

д-р Лайнъц Полина: "Всеки трябва да знае, че "войната с рака" е една голяма лъжа."

А той никога не беше боледувал. Ама никога! И за 2-3 месеца се свърши. В началото като поставиха диагнозата в Стара Загора си мислех, че имаме още поне 5-10години. В София си казвах поне 3 месеца още да издържи до Коледа... а се оказа, че и един месец нямаме...
Как може да се предпази човек срещу такова нещо!? Като в началото болестта е невидима, а след това ти казват, че медицината не казва нищо по въпроса.
Хората казват - рано или късно ще се стигне и до това... да, но защо толкова рано??

Мъчно ми е като пиша в минало време...

Мили тате, ще ми липсваш! .... Ужасно много!

Най-добрата защита е нападението

2011-02-10T20:08:00.004+02:00

А днес какъв интересен ден имах. Изпит. Ама то не какъв да е изпит, ами устен. И то не какъв да е устен, ами първият ми устен на немски език през живота.

Предметът - Verteilte & Föderierte Datenbanken. По-добре нямаше как да се подготвя. Бях изчел материала сигурно поне 10 /да десет/ пъти. Даскала ни беше предупредил да си изберем една тема любима с нея да започнем. Аз рекох да приложа стратегията "най-добрата защита е нападението" /многото игри на FIFA оказват влияние/. Затова си избрах от по-трудната част /частта Föderierte / тема. Като си я кажа даскала да си помисли, че другата не я знам и там да ме пита, но аз на другата бях бетон :)

5 минути преди изпита си говоря на ум - "Free my mind, free my mind"... но както при Нео, така и при мен не проработи. Отивам на изпита и даскала ми задава въпрос от тази тема да сравня две архитектури. А те общо бяха 5 или 6 /със схеми много объркващи/ и аз ги знаех само по реда им в учебника. Е нема такъв въпрос. Естествено се омотах... По средата се усетих, че говоря за грешната архитектура. Айде от начало. Стартирахме лошо.

Но след това всичко си изпях. Бетон простоооо! Даже на един въпрос ме пита нещо извън теорията
- Имаме различни видове партициониране на данните /хоризонтално по редове и вертикално по колони/, кога кое използваме?

Аз стоя, мисля половин минута и отсичам:
-"ми от приложенията, които се използват, анализ на заявките ще покаже кое повече се търси като информация, дали цели редове, или колони". Даскала - "мм правилно, точно така"

Крайна оценка 1.7 по немската система, 5.3 по българската. Основната причини да не е отличен е заради първата тема. А имаше теми, които въобще не ги засегнахме. А там бях още повече от бетон сигурен. Но имаше и някои други теми, които ми бяха мъгляви, добре че не се паднаха.
Лошото на устния изпит е че нямаш време да мислиш. Задават ти въпрос и трябва веднага да отговориш. Ако беше писмен - имаш време да помислиш, имаш време да се объркаш, после да се поправиш.

Въпреки това съм много доволен. И оценката е супер, и материала го схванах като идея /поради многото прочитания/, което не може да се каже за предишния предмет.

Frohes Neues

2011-01-18T12:08:00.004+02:00

В превод - за мноо години!

Коледната ваканция в БГ беше изключително приятна... и мързелива :)
Точно това, от което имах нужда.
Семейните събирания по празниците винаги ме радват и успокояват, без значение какъв е празникът, важното е да сме всички вкъщи. И въпреки че пропуснах Бъдни Вечер този път, това не ни попречи да се съберем отново и да празнуваме като цяло семейство. Още повече, че на село бяха направили камината и стана в буквален и преносен смисъл "бащино огнище".
Малката (племеничката) е пораснала още повече. Освен, че ходи на училище вече, тя познава и часовника, а също и може да си завързва обувките сама. Последното е истинска забава да се наблюдава, тъй като си има нейн собствен начин на завързване на връзките :)
Спомням си аз като бях малък, всеки от моите връстници от училище си завързваше обувките по различен начин. Явно всяко дете си измисля за него си най-подходящите завързвания.

Естествено немксите дядо коледовци (чичо марти и чичо вихо) бяха подсигурили подаръци за малкото човече, което много им се зарадва.

Имаше и срещи с приятели. Това им е хубавото на празниците, че всички се прибират към вкъщи и не са затрупани от работа и ангажименти, така че може да се организира събиране на компанията. С някои се видяхме за малко, с други за още по-малко (в безпаметната за мен новогодишна вечер (прекалих с някои алкохоли...)), но пак беше весело.

След нова година повечето бързо заминаха към големия град София, я за да работят, я за нещо друго, брата и той започна да стяга багажите. Тъй като имах по-дълга ваканцийка, последната седмица беше доста скучна, но пък цял ден мързелуване (е и от време на време малко учене) ме заредиха доволно за новата година.

Хапнахме, пийнахме и хайде отново към немско.

Нова година нов късмет !

2 куфара

2010-12-18T18:53:00.005+02:00

Днес бях на мисия да взема два куфара, които спечелих от ebay за 1 eur.
Подготвен както винаги, прегледал съм всички разписания, пристигам на гарата в Дюселдорф 15мин преди моя влак. Оказа се, че влакът няма да пътува от Дюселдорф, а от следващата гара - Дуизбург. Намирам бързо връзка до Дуизбург и се качвам. В Дуизбург ново двайсет - и там влакът отпада. Следващата ми опция се оказва влакът, с който пристигнах в Дуизбург. Айде бягай пак към коловоза. Без малко да не го хвана. На следващата голяма гара трябва да се прехвърля. Оказа се, че и там влакът отпада... може би е бил един и същ влак, но не съм сигурен. Следващият влак е след 40мин.

Седнах да почета книга. След 40мин гледам ново двайсет - а именно 20мин закъснение. Запътвам се лежерно към коловоза и гледам, че има влак там вече. Добре че се качих, защото тръгна с 5-10мин закъснение и се оказа правилният влак.

В Мюнстер трябва да се кача на автобус до това село Лаер. Естествено и автобусът закъсня.
Най-накрая пристигнах, намерих и адреса сравнително бързо. Прехвърлихме 2 приказки с жената, дадох и едно евро, тя ми даде куфарите и 'Шьонен Таг нох' :)

За автобусът за навръщане трябваше да чакам 1 час и затова седнах да изпия един чай в някаква закусвалня. А тая закусвалня тип кафене или дюнерджийница на майната си - чаят 1,20 eur. Разбиха ме тотално.... Докато чаках автобуса обмислях варианти - какво да правя ако шофьора не ме пусне с два куфара, да му плащам ли, да хвърлям единия куфар ли....

За мое щастие ме пуснаха и с двата без никакви проблеми.
На връщане даже и влакът имаше само 10мин закъснение и беше без прекачвания. Можех да си чета и похапвам на спокойствие.

Куфарите са в доста добро състояние. Явно собственикът просто не е искал да ги извърля на боклука, а да ги даде на някого, на когото му трябват. Само така си обяснявам тая история с 1-то евро. Дръжките и колелата са от гадните пластмаси и не се знае колко ще издържат. По принцип не бих си взел такъв / такива куфари, но като за 1eur може :)

В заключение:
-1 чай може да струва 1,20 eur
-2 куфара могат да струват 1,00 eur

Няма мое, няма твое!

2010-11-29T23:25:00.002+02:00

Днес на футбола отивам при тренера да ме впише в списъка и му показвам ID, вижда ми адреса и вика:

- оо Стара Загора, през 80-те имаше един отбор оттам дето ги мачкаше всички в Европа

Аз му викам, че още го има ама са много слаби.

-еми 30 години минаха, айде загрявай и влизай

адския :)

Вече няма да играя само за удоволствие, но и за името на отбора на липите :)

Само Б Е Р О Е!

Плюшкин

2010-11-25T21:00:00.004+02:00

Може ли и немците да са долни.... не съм го вярвал, но явно може.
Днес бях на друг търг - за куфари. Събитието се състоя на летището в Дюселдорф. Имаше над 100 куфара, раници и сакове с различни размери. Изненада за мен беше, че куфарите се продават със съдаржанието им.... наддаваш без да знаеш какво има вътре, но ако спечелиш получаваш всичко.

Не знам дали ако се продаваха празни куфари щеше да има толкова "играчи".
Средно големите куфари вървяха по 30-40 евро. Някои бяха запазени, други бяха скъсани, със счупени дръжки, но всичко се продаде. Да ви имам и мерака. След като някой се сдобие с куфар, започна задълбочено претърсване какво има вътре и изхвърляне на ненужното. Едно чернокожо семейство, мъж и жена, си взеха 3 от най-големите куфари.... айде да предположим, че са им трябвали за пътуване. Обаче мъжът беше облечен с костюм, вратовръска, обувки, безжично hands-free на ухото, жената също с hands-free. Като ще показваш някакъв статус, ходи си купувай куфарите от магазина, какво ми обикаляш търгове за забравени куфари.
Едно друго семество взе към 4 големи куфара и още 4-5 по-малки= общо 10 куфара. Отвън сигурно го чакаше огромното Ауди-прасе, за да ги побере всичките куфари, обаче и той обикаля търгове за забравени вещи.
Една кифла пък, тип пача, спечели един огромен куфар. Отвори го, разхвърля всичко обаче май не беше доволна и отиде да го върне. После наддава за друг куфар - същия като моя счупения, също със счупена дръжка :).... 48 евро. Направо не можах да повярвам. В България абсолютно същия, чисто нов, директно пристигнал от контейнер от Китай, струва 25 евро.
След като го взе, веднага започна да го ровичка и да преглежда какво има вътре. Явно не и трябва за пътуване, защото кой нормален човек би си взел счупен куфар за 48 евро. Но виж нещата вътре може и да си заслужават.
Друг чичо пък си взе кашон пълен със 150 чифта очила с диоптър за 60 евро. По дяволите какво ще ги правиш тези 150 чифта очила. Нито имаш сертификат за качество, нито знаеш на кои очила какъв диоптър има.

Повечето от багажите бяха пълни с дрехи. Питам се нямаше ли да е по-добре тези дрехи да се изпратят на децата в Африка, вместо да го получават червясалите от пари германци? Нямаше ли да е по-добре очилата с диоптър да се изпратят на децата в Африка да имат с какво да четат?
Също не стана ясно къде ще отидат парите от търга. Ако беше благотворителна акция, щяха да я обявят в началото. Кой решава, че загубеният багаж може да се използва за реализиране на печалба?

А черешката на тортата беше на края разбира се. След като свършиха куфарите, започнаха да търгуват gsm-и. За тях наддаваха точно трима човека. Единия накупи сигурно поне 50 телефона. Продаваха се по 4-5 парчета на веднъж.... за колосалната цена от 10-15-20 евро.
След телефоните преминаха на бижута. Тука вече ме разбиха тотално. Злато, сребро, пръстени, верижки. Една от торбичите със злато май беше към 200гр, не разбрах колко точно, но цената на която я взеха беше 1800 евро, а това е доста под пазарната цена явно. Човекът който се охарчи после накупи и други работи и олекна общо около 5000 евра и ги извади директно от джоба си, защото се плащаше в брой всичко.

На всичкото от горе всички злата бяха описани, кое какво е, колко тежи, колко карата.... значи си имат система. Всичко се преглежда сортира и т.н.
Откъде ги намират с килограми тия злата? И аз искам така.
На това му се казва не търг, ами бизнес!

Имаше и телевизионен екип, който снимаше. Естествено това със златата накрая не го снимаха. С интерес очаквам да гледам предаването им, за да видя дали ще кажат къде отиват паричните средства.

Изводът:
-Някой дебел чичо германец става още по-дебел!

The Winning Bid

2010-11-23T17:53:00.004+02:00

Може да не получа скоро 90 млрд. като ирландците, но затова пък се сдобих с велосипед почти за без пари.

Спечелих колелото на търг. 16 евро.
Бегач е като нашите стари колела, даже повече прилича като това на Вихо, 21 скорости. Широки гуми, преден и заден калник, седалката беше малко отчупена ама май още става, има заден стоп със динамо, звънеца е счупен, веригата трябва да се смаже малко, задната гума е мека, ама не можах да я напомпя на бензиностанцията, ще ми трябва някаква приставка. Изглежда всичко добре, ама не съм го карал още.

А на тоя търг какви тънкаджии имаше. Един си взе доста по-голямо колело от моето за 5 евро, вярно че и двете му гуми бяха премазани, ама всичко друго беше ток. А пред мен имаше един дето наддаваше на всички колела, и като минат 10 евро, почва да клати главата и се отказва.... хаха голям смешник.
Като се показа моето колело....(то беше някъде 10-тото по ред) си викам а тоя бегач няма да го искат много хора. Давай ще се пробвам. Дядката дето води наддаването почна от 15 евро. 15, 15, някой 15.... никой.... 14,13.... някой 10.... Пак всички мълчат. Май падна на едно евро и се почна. Един двама се обадиха и стана 5 евро. Включих се и аз. Тоя пред мен естествено и той наддаваше и някъв ме изгледа като си вдигнах ръката и аз. 6, 7, 8 евро. Тоя пред мен каза 10. Някой каза 11. Аз 12. Тоя отпред пак се отказа :) Някой каза 13. Аз викам айде ще кажа 14 и няма да се напъвам повече (по принцип бях дошъл мах 30 евро да дам, ама за предпочитане исках до 20-22)..... 14 първи път..... 14 втори път.......14 продадено на батко ви Марто!
А точно в този момент последния наддавач искаше да качи пак ама закъсня. СОРИ :)
Имаше и някаква надценка и стана крайна цена 16.10 :)

За времето, безкрайните цикли и икономиката

2010-10-31T15:49:00.001+02:00

31-ви октомври, днес май трябваше да сменят времето, обаче не съм сигурен дали беше от събота към неделя или от неделя към понеделник. Сутринта като се събудих /по обяд/ часовника на джи-ес-ема показваше 11 и нещо, също толкова показваше и компютъра. Викам си щом на компютъра не се е сменило, значи утре ще го сменят. Закусих, помотах се малко и гледам пак часовниците – джи-ес-ема – 12 и нещо, компютъра – 11 и нещо. От вчера нямаме и интернет, няма и механичен часовник, за да сверя времето. Поглеждам другия джи-ес-ем – и там 12 и нещо. Ха сега де! Няма интернет, не знам колко е часът, направо все едно съм откъснат от света. Електроника, електроника ама много електроника пак не е на хубаво.

…

Вече близо месец стана откакто ‘кацнах’ в немско. От тогава не спирам да се боря с прословутата немска бюрокрация и се чудя въобще как се движи напред тази нация…. Какво ти напред, тя трябва да е спряла и назад да се движи даже. Пристигам аз и трябва да си платя семестриалната такса, обаче това трябва да стане по банков път. За да си направя банкова сметка ми трябва адресна регистрация, за която пък ми трябва жилище. Жилище нямам, защото Студенски Общежития и Столове в Германия раздава общежитията на куцо и сакато, включително и на студентите родени и живеещи в същия град, в който е и Университетът.

Тръгвам да си търся жилище на частния пазар. Попадам на добра оферта, само че наемодателят иска един документ /Schufa/, който, на кратко, ти следи миналото дали си плащаш сметките, договори за телефон, интернет и т.н. и ти оценява кредитния рейтинг. Получавам го аз този документ след 1 седмица и го препращам веднага към наемодателя, за да задвижим нещата. Получавам отговор, че този документ нямало да свърши работа, тъй като на него нямало никакви данни за мен, съответно не получавам квартирата. Еми много ясно че няма да има данни, нали сега се регистрирам в Германия. И какво се получава в крайна сметка – ако всички наемодатели изискваха този документ, това означава, че новодошлите чужденци не могат да си вземат квартира, остава им само на хотел да живеят 2-3 месеца, докато се натрупат някакви данни в Schufa-та. ЛОЛ, аз да уча първо или да работя, за да си плащам хотела! На това в света на информатиката се казва безкраен цикъл и с горе описаните мизерии в Университета става двоен безкраен цикъл.

Моят извод – немците не са по-умни или пък да са направили някакво невероятно изобретение, което да им е оправило живота от след Втората световна война насам. Просто тук се наливат и въртят пари в много по-големи количества и затова стандарта е по-добър от колкото в България. Тук се сещам за един виц, който колкото и пъти да го разказвам, винаги ме разсмива :

Две мутри си вървели. По едно време видели едно лайно и едната мутра казала:

- Давам ти 100 лева ако го изядеш

- Добре, - казала другата мутра и го изяла. Взел 100 лева.

Повървяли още малко и виждат още едно лайно. Втората мутра рекла:

- А сега ако ти го изядеш, аз ти давам 100 лева.

Речено сторено. След малко ги среща трета мутра:

- К’во прайте бе?

- Абе, въртим тука едни пари!

Up-to-date

2010-10-06T12:26:00.002+02:00

Long time, no see, както се казва... затова малко равносметка на изминалото време от последните ми писания...

Ще бъда максимално кратък и ясен ;)
Не ме приеха магистратура в Кьолн. Много куцо, даже се набутах да платя за една квартира за един месец.
Започнах нова работа, нови колеги, нов футболен отбор.
Канидатствах на ново в Германия за магистратура - този път бях приет в 4 от 5 университета (за разлика от преди 6 месец - 0 от 1)... шанса!
Напуснах новата работа.
Опаковах се и заминах за Дюселдорф, Германия.

Повече в следващите постове :)

So Long З е е б у р г е р

2010-02-13T09:55:00.005+02:00

Въпреки че бях занемарил това място, поводът си струва да се отбележи.

Вчера беше последният ми работен ден сред редиците на З е е б у р г е р. (началото 1 и началото 2)

Мъчно ми е, че напускам. Не само заради добрата заплата :), но и заради екипа, с който така добре се сработихме:
(от ляво надясно аз, Митко, Гери, Васко и Спас)

Easy come, easy go. Смрък! В крайна сметка, рано или късно все щях да напусна по някое време.

Равносметката - 2 години, 7 месеца и 12 дена лоялен и продуктивен!
З е е б у р г е р и в частност P a p e r 2 E R P отдела ми дадоха много за това време. Пристигнах "гол като пушка". Днес се чувствам уверен и можещ да пиша на Java.
Надявам се да съм дал и аз нещо на отдела си. Вчера докато обядвахме за последно с колегите, Васко ми подари книжка. По принцип не давали подаръци на заминаващите колеги, тъй като отивали в други фирми, но на мен може, защото не си заминавам заради друга фирма. Със сигурност има и друг контекст зад този жест, което означава много за мен!

See ya, guys!

So Long Баба Мазда

2009-03-11T23:39:00.010+02:00

Докато ме няма, баба Мазда се сдобила с нов собственик. И то даже един ден след като съм заминал. Честито на печелившия чичо Доктор и безаварийно..... и да я пази.

Започвам да се оглеждам за следващата.
Трябва със сигурност да побира поне толкова колкото баба Мазда

Багаж
И хора - изроди:)

Газ до ламарините

2009-02-07T21:43:00.004+02:00

Напоследък се усещам, че доста превишавам ограниченията на скоростта... но затова пък имам време 3 пъти да объркам пътя за ДКЦ-22 (2 пъти на отиване и 1 път на връщане) и пак да стигна на време, за да си защитя курсовата работа в университета :) Другия плюс е, че ти е яко. Веднага давам пример. Последния път като се прибирах към града на липите беше някакво дъждовно-гадно, но някъде след Пазарджик..... като изсъхнаааааа..... и като надух музикатааа...... 150 батенце :) Мноо яко ми стана, всичките мерцедеси ги скъсах :)

П.П. не казвайте на мама

И пак за куките...

2009-01-18T07:37:00.002+02:00

Денят е неделя. 04.30 сутринта тръгвам от Студентски към Младост да изпращаме Вихо на летището. На втория завоя както си слушам музика забелязах, че зад мен светкат някакви фарове. В първия момент си помислих, че колата зад мен се друса по дупките (задното ми стъкло беше лед и нищо не се виждаше), но след като не спря да мига около цяла минута погледнах в страничното огледало - мигаше като на пожар. Рекох, че ми намигва, че имам някакъв проблем с количката. Поглеждам таблото - всичко нормално, няма никакви сигнали, пуснал съм фарове, всичко ток и жица. Намалих да го пусна пред мен. Оказа се полицейски джип. Като ме задминаваха единия чичо ми махна нещо с пръст.... чак по-късно го разтълкувах като сигнал да отбия. Спряха по средата на улицата и един униформен от джипа изскочи. Нямаха сирени. Нямаше и буркан. Даже и палка не извадиха. За около 1-2 секунди се почудих какво да правя..... аз с маздата.... те с джипа..... а бе като че ли нямах много шанс.
Тоя униформения почна нещо да си оправя дрешките, аз включих на първа и тъкмо да тръгна се обърна към мен. Мамка му!
"Добър вечер, документи за проверка моля."
Нито се представи, нито нищо. Ама кво да правя, аз с маздата.... те с джипа :). Дадох му документите, хвърли им един бърз поглед и това беше. Запрашиха с мръсна газ. И аз също :)
Доста от формалностите си спестиха ама айде нали всичко мина без инциденти. Следващият път може да си поиграем малко на котка и мишка :)

Пристигам в Младост, наще вече накачулени в колата....
"-Айде бе, кво стана?"
"-Ае остай, гониха ме полицаите...."

Синият лебед отлетя

2008-10-28T20:48:00.012+02:00

След около година и половина събиране на прах най-накрая узпяхме да спазарим нашия алеко.

Честито на печелившите, а именно местните цигани. То не бяха пазарлъци, не бяха чудеса. Цената уговорен, отиваме при нотарис. Нотариуса си върши там работите и тия цигани като се сетиха да разпитват "ама каретата в ред ли са, бензин има ли, резервна гума има ли.... ". Аз само си вдигам раменете и казвам, че не знам, за да не разтурим работата. Естествено каретата бяха доста зле, бензин грам няма, за резервна гума и дума да не става :) Доста време почакахме, но накрая ни връчиха договора, дадохме им ключовете и дим да ни няма. С леля се позавъртяхме до една аптека уж циганите да си тръгнат да не се прибираме с тях, че пак ще мрънкат за нещо. Хващаме си бус 94 към Студентски град (да си прибера маздата да не да не им хареса москвича и да й направят нещо) и след две спирки познайте кой се качва.... - мда, същите мургави образи. Ебати късмета. През цялото време мислех тактики как да сляза от автобуса, да избързам, да запаля колата с мръсна газ преди те да са се домъкнали. А каква стана тя? Слизам аз (вече в Студентски град), оглеждам се да видя къда са циганите - а те вече дръпнали с 20-30м! Бързи бяха :) Аз ги следвам от разстояние и гледам дали ще се загледат в маздата. До колкото видях май не й обърнаха внимание. Пуснах безшумния режим на алармата, отключих, запалих ииии на задна беж да ме няма..... направо като по филмите...
Вечерта като се прибрах даже го нямаше моско пред блока. Как са го запалили с калпавия акумулатор не ми се мисли.

А сега малко предистория:
Алеко ни беше нещо като подарък за 18-ия или 19-ия рожден ден. Естествено с брат ми много се радвахме, че ще имаме собствено МПС. Хвълихме доста пот докато го приведем в що-годе свестен вид (това китосване, боядисване.... детска работа :)) След това кой като нас да ходи с кола до училище :) (нищо че пътя беше 15мин пеша) Естествено не спирахме на централния паркинг.... щото там имаше и мерцедеци, и баварци. Само когато бяхме с аудито :)

Винаги ще помня лятото на 2005, когато ходихме на море с моско. Лууууудото море стана с "таз малка количка, пък колко много хора в нея".

Денят не мина и без произшествия. Поредната кифла ми подпря количката отзад.. на равното... опашка от коли.... придвижваме се на полусъединител.... и изведнъж ТРЯССС! Добре, че беше лек удар и няма поражения. А тъпата кифла даже и не слезе от колата да се извини. Само си вдигна ръцете от волана и това беше. Много се нервя на такива индивиди. Дали им чисто нова кола, излъскана и айде големите шофьори. Да се научат да спират поне! Аман от кифли!

Радвам се, че най-накрая се отървахме от една тежест.... малко светлина в иначе кофти започналата седмица

Нагли ли са шофьорките

2008-09-24T21:37:00.002+02:00

И още как!

Веднага подкрепям твърдението с доказателство.

Отиваме с Лили към НДК. Карам си аз по Симеоновско шосе. На кръстовощето с Н.Вапцаров лентите са 3 - една за надясно, една за напред и една за наляво. Та на това кръстовище редовно има тарикати, които те пререждат ту отляво, ту отдясно. Супер изнервящо!
Чакам си аз светофара и се оглеждам кой откъде ще се пререди. Както си чакахме, по едно време някой бибитка отдясно..... някаква ('някаква' може би е най-точното определение :)) госпожа / госпожица скръстила ръце в поза за молитва и иска да я пусна пред мен. Хм...
'да ама не позна' - рекох си аз. Веднага и посочих края на опашката (Опашката беше дълга към 500м, а тя се беше пръкнала най-отпред да я пускам пред мен... e няма как да стане). Тя нещо ме изгледа учудено и затова мръднах количката 20см напред, за да няма недоразбрали :)
Удоволствието ми беше пълно като видях, че и този зад мен също не я пусна.... уахахаха :) Само така!

Истории патешки....

2008-07-01T22:20:00.002+03:00

Отново на път, отново с маздата и отново приключения :)

Действието се развива на около 20км от Стара Загора в посока Софията. Тъкмо се бях засилил доволно и гледам таблото, че е станало като коледна елхичка и почти вскичките му лампички са светнали. "Брех, какво стана, бомба ли падна", си викам. Отбих мигновено в аварийната лента и слязохме да гледаме какво става. Аз, Деян и Дими стоим и се пулим. 5 минути ни трябваха да открием Америка - ремака на водната помпа се откачил.

Звъня на баща ми - няма никой. Звъня на мама - никой. Звъня вкъщи (защото последно там ги оставих) - пак никой. Стоя и се ядосвам как пък един телефон няма да чуят.... а то каква била работата: баща ми слязъл да погледне колата нещо и не си взел телефона, мама влязла да се къпи пък. Звъним на Деян на баща му, той отива пред блока и разказва каква е хавата.
След което получихме инструкции да премерим дължината на ремака. Е да де ама с какво да премерим...пък то и кръгло на всичкото отгоре. След малко умувания и инжинерна мисъл от наша страна с помощта на един колан и лична карта премерихме че дължината на ремака е точно 11 лични карти :)

Опънахме аварийния тригълник и зачакахме. За около 30 мин преброхме 5-6 бентлита ... луда работа. През това време баща ми е изнамерил някакви стари ремаци с близка дължина с тази, която измерихме. И тръгват за към нас. По пътя виждат магазин за авточасти отворен.... в неделя ..... в 18 часа !!!! е кажете, че Господ не е българин и не кара мазда. (Магазинерката била забравила нещо и само отошла за малко да си го вземе). Пристигнаха, смениха ремака за 5мин и по живо по здраво.

Поуката от историята: Баща ми е голяма работа :)

Как се спира само с ръчна?

2008-05-14T00:19:00.001+03:00

Повярвайте ми не искате да ви се случва.

Вторник сутрин. Отивам на лекция и си карам зад 280.. Тъкмо да завия преди спирката да кача Поля в колата и ай да спра, ай да спра ама не спира...

С 3000 зора спрях по диагонал на уличката. Ужас си викам... шо стана !?

Дотътрих се до факултета. Имах едно предположение, къде може да е проблемът..... но уви не беше там където очаквах... Един майстор я гледа, говорих с друг..... мамка им и майстори само пари искат. Накрая се разбрахме баща ми да я види на другия ден. Аз трябваше само да я закарам до до блока. Изчаках до към 23 часа да понамали трафика... Справих се доста добре без грам спирачки.

Днес баща ми успя да изолира задните спирачки, така че да не изтича течност и си разменихме колите - той с маздата, аз с голфа. Who saved the day - тати saved the day :)
При добро стечение на обстоятелствата може би в неделя ще се срещнем някъде по средата на София и Стара Загора, за да си сменим колите пак :)

Най-якия....

2008-05-14T00:18:00.005+03:00

тим билдинг..... може би защото е първият.

Приключенията започнаха още рано сутринта. Планът беше в 8 без 10 да сме пред офиса, за да можем благополучно в 8.00 да потеглим. Батко ви Марто какво прави, какво струва, как ги пресмята тия числа, че си нави алармата вместо за 6 и 50 на 7 и 50. Мда.... точно на време. Влязох бързо в едни гащи, грабнах сака и бегом към колата.
2 светофара на червено + един бордюр под гумата и заковах стрелките на часовника на 8.00. Луда работа.

Поспах си доволно в рейса и не усетих кога сме минали 200км. Започнахме веднага с игрите.
Първата беше планинско ориентиране. Разделихме се на три отбора, като всеки отбор получи карта и компас. Трябваше да събираме флагчета за време. "Рейнджъра" (аз така му виках на човека който организираше игрите) побърза да ни успокои, че сме пристигнали точно навреме, докато не е заваляло. Тичах напред-назад като муха без глава и нищо не намерих.... единствено накрая намерих 2-те ракии на другите два отбора, но се наложи да ги върна обратно... А да.... валя ни доста ....

Стана обедно време и седнахме под едни шатри. Хапнахме доволно, пийнахме доволно, намръзнахме доволно.

Мнозинството реши да пропуснем останалите игри и да се приберем в хотела на топло.
Какъв хотел....

Посрещна ни парата, издигаща се от минералния басейн. Само ни трябваше да си вземем ключове за стаите, където да си оставим багажите и право към басейна..... Няма такъв релакс :)
След 4 часа (след като бях подпухнал отвсякъде) реших, че мога да си видя стаята.

Вечерта имаше вечеря и бурни танци от страна на колежките :) чудно, чудно :)

На следващата сутрин се отправихме да поиграем още малко - пейнтбол.

Мноу яку стана. В гората, зад дърветата, май застрелях 3-ма :)

Не остана време за учебен процес, който беше предвиден, но какво пък, никой не се оплака. Обратно на рейса и към Софията....

Куките ме дебнат

2008-02-22T23:00:00.003+02:00

Добър ден. Сержант "Забравих му името". Документите моля..
(от доста време не бях чувал тези думи)

ей викам си тия как успяха да ме спрат. Тъкмо тръгнах от работа за упражнение и хоп палката пред мен. Бях забравил да пусна фаровете през деня.... е то как да ги пусна като печеше слънце, както през средата на август на Маями биийч и нищо не виждах..

Бях в нарушение, спор няма и вече се бях примирил, че ще ми пишат акт. Провериха ми документите (докато ги вадех от един тефтер, сержанта видя, че си нося правилник за движение по пътищата и веднага ми го поиска, за да покаже страницата и реда :) ) и ме накараха да изляза, докато дойдат колегите им да ми пишат акт (тъй като бяха от тези наземните патрули, които си обикалят пеша). Обясниха ми, че ще ми пратят талона в Ст.Загора и след месец ще мога да си го взема. Аз им казах окей, не оспорвам.

Докато чакахме, най-често спряганото обръщение беше "ее Мартинчо"...."Мартинчо, как така без фарове, още само седмица остана..", "Мартично учиш ли, работиш ли", "Мартинчо къде живееш"....
След малко другия почна.. Мартинчо това, Мартинчо онова.. добре че се сдържах да не се пукна от смях.

След още малко единия пита другия:
-Дали да не му направим малък компромис на Мартинчо
-Еми както кажеш (каза другия)
-Заповядай (връчи ми документите), ще направим малък компромис този път.

Дали защото нямах други нарушения през изминалите 3 години или просто разбраха, че няма да им дам пари, минах на късмет между капките.... (просто нямах дребни в този момент, иначе можеше и да им изръся нещо.... шанс!)

Благодарих им и с мръсна газ към Уни-то ;)

P.S. според мен бяха разбрани хора

Пушенето е вредно

2008-02-16T13:43:00.001+02:00

Все съм си мислел, че такива неща не могат да ми се случат..

Явно не е така щом за втори път ме пресрещат по 2 момчета вечерно време. Първия път се отървах само с потупване по рамото. Тогава въпросът беше 'кой е най-добрият отбор в България'. Предполагам очакваше да кажа Левски или ЦСКА, но не знаех на него кой отговор му трябва, за това му отвърнах 'Само Берое'. По живо по здраво се разделихме.

Не след дълго, а именно вчера, след дикотечна вечер се прибирах към вкъщи. По едно време почнах да дочуавм някакви шумове отзад и реших да засиля крачката си. Уви не помогна. Пак две момченца ме спират. Този път искат цигарка. (чудна работа второто момче му беше явно за духовен стимул, защото от него нямаше никакви реакции, сам не може да си поиска цигара). Реших пак да не създаавм конфронтации. Но на второто ми спокойно 'Нямам, не пуша' последва удар (някъде във врата е било, защото сега там го усещам). И пак по живо по здраво (е аз не бях много здраво...) се разделихме. След 50-ина крачки разстояние чуство на несправедливост и нервност изплува в мен, обърнах се и ги напсувах подобаващо (Ако бях 30 кила по-тъжък така хубаво щях да ги насмеля и да им покажа колко са 'велики'). Реших да не си играя със съдбата повече и затова спринтирах 200м до вкъщи. Повече не ги видях.
Нямам никакъв спомен как са изглеждали, но ако някой утре ми ги покаже с пръст няма и за секунда да се поколебая да натисна педала на гаста към тях. Тези хора трябва да бъдат блъскани по улиците!

Поуката от историята е : Пушенето е вредно!

Нумеро дуо

2007-12-13T22:25:00.004+02:00

след 6 месеца курсове това се получава

Румънците Къртят

2007-11-18T22:10:00.002+02:00

Най-яката група на Млечния път Activ са пуснали нов 'адски' хит тихомълком без да усетя. 'ного як, направо цепи мрака :) Zile Cu Tine се казва, а в превод на български звучи 'Дните със теб'. Песничката наподовя малко предния им хит Doar Cu Tine (само с теб), което си личи още от заглавието, но пак е супер весела. Клипчето е страхотно, а мацката...... ох майкоооо - турбо яка. Минавам през огън, за да си взема лично автограф от нея :)

Идната седмица само това ще се върти във количката, нон стоп,no parada,non batente
Тааа на някой ако му се ходи на концерт на Activ , да казва и да отиваме щото вече не издържам....... без автограф :)

'Njoy :)

Activ - Zile Cu Tine

Te-am visat aseara eram doar noi doi
Intr-o camera goala cu lumina stinsa
Am uitat de tot fara nici o frica
Vreau doar sa am atingi
Incet sa-mi zambesti sa ma simti
Timpul nu sta intre noi
Ne facem de cap amandoi

Refren:
Luni e prima noastra zi de iubire
Marti si miercuri iarasi e nebunie
Pana vineri vom afla ce e bine
Iar in week-and eu te aleg tot pe tine
Strange-ma iarasi in brate
Sti ca daca vrei chiar totul se poate
Sa uitam de noi inca o singura noapte
Si apoi putem sa visam mai departe

Asa multa iubire
Port in suflet eu numai pentru tine
Vreau sa trag cortina
Jocul s-a incheiat se aprinde lumina

Vreau doar sa ma atingi
Incet sa-mi zambesti sa ma simti
Timpul nu sta intre noi
Ne facem de cap amandoi

Refren

Luni e prima noastra zi de iubire
Marti si miercuri iarasi e nebunie
Pana vineri vom afla ce e bine
Iar in week-end eu te aleg tot pe tÃƒÂ¯ne

_________________________________________________________________
_________________________________________________________________

DAYS WITH YOU (ZILE CU TINE)
I dreamt with you yestrerday night.
We were in a empty room...
With the light closed,
We forgot everything....

I only want you to touch me...
Slowly to smile me, to feel me
The it is not an obstacle for us,
Togenter we are crazy!
ref:
Monday is our first day of love,
Tuesday and Wensday we are crazy!
About Fryday we will know that's mind "good"
And in the weekend i chose to stay with you..

I want to stay in your arms,
You know if you want, everything can be true...
Come to forget the world this night,
And then, we can continue the dream...

So much love,
I have in my soul for you!
But I want to stop this,
The game is over, the light is open...

I only want you to touch me...
Slowly to smile me, to feel me
The it is not an obstacle for us,
Togenter we are crazy!

Monday is our first day of love,
Tuesday and Wensday we are crazy!
About Fryday we will know that's mind "good"
And in the weekend i chose to stay with you..

I want to stay in your arms,
You know if you want, everything can be true...
Come to forget the world this night,
And then,we can continue the dream

Monday is our first day of love,
Tuesday and Wensday we are crazy!
About Fryday we will know that's mind "good"
And in the weekend i chose to stay with you..

Бобппп...

2007-11-05T22:38:00.000+02:00

Преди няколко дена имах щастието да вкуся истински вкусен боб на студентски стол... Велико :) Толкова беше вкусен (или толкова бях гладен), че веднага се сетих за лято 2006-а, когато с брата и Пламката нагъвахме на брега на Маями яко боб с бира. Това се смяташе за деликатес по онова време. За хората със слаби сърца ще спестя останалата част от менюто.
East Coast man... Bean forever !

Като остарея може да стана фермер и да си отглеждам бобппп.... Да е жив и здрав откривателя на боба - Mr Bean

Фийчър рикуест 547 е вече в историята

2007-09-17T20:06:00.000+02:00

След тежка вечер (много алкохол на рождения ден на един колега от фирмата..., че на всичкото отгоре и шефа ми беше поканен...и той взе, че дойде пък) и още по-тежка сутрин най-накрая успях да приключа работата с feature request 547.

Датата е 17.09.2007. За първи път прочетох пресата чак в 17.30 часа.
Да поясня - feature request е нова функционалност към даден продукт поискана от клиента.
Може да се каже, че това е първият ми принос към фирмата. Семето е хвърлено пък, каквото пожънем. Както Васко (шефа) казва, 'до месец-два нашият отдел ще почне да бълва нови работи'. Искаше ми се да го отбележа подобаващо - с много алкохол, но споменът за главоболието от по-рано сутринта беше още пресен :)

фиичър рикуест 548 къминг сууууун :)

Магическа топка

2007-08-22T14:04:00.000+03:00

Винаги съм искал да имам нещо такова..... е сега го има в НЕТ-а поне :)

enjoy ;)

http://ball.darksorcerers.org/index.php

Mazda 323 BJ

2007-08-13T11:13:00.000+03:00

АВТОМОБИЛЪТ НА СТАРО: ПЛЮСОВЕ И МИНУСИ
Mazda 323 BJ

Точно преди десет години Mazda направи обратен завой в моделната си политика. Японската марка, която се бе превърнала в символ на прагматичното начало в автомобилостроенето, промени до неузнаваемост бестселъра си 323. Моделът се сдоби с толкова стилна ъншност и изпипан дизайн, че мнозина отказваха да повярват на емблемата. Дотогава 323 бе спечелил армия от почитатели със здравината и надеждността си, а поредното поколение имаше шанса да открадне фенове дори от италианските производители. Какво точно се случи не е ясно и досега, но пазарните успехи на най-продавания модел на японците бяха далеч под очакваното. Може би заради прекалено смелия и футуристичен дизайн верните клиенти на марката се отдръпнаха, а тяхното място заеха също толкова възхитени, но чувствително по-малко на брой купувачи. Серията ВА издържа на пазара четири години - колкото по принцип трае средно производственият цикъл при японските компании, но наследникът бе далеч по-сдържан в стилово отношение. Очевидно Mazda държеше да си върне тадиционните фенове, а именно прагматиците, които държат много повече на съдържанието, отколкото на формата. Дебютиралата през 1998 г. серия BJ определено изглежда по-стара, улегнала и скучна в сравнение с предшественика си. За сметка на това последната 323-ка запази всичко, което феновете на марката някога са харесвали в автомобилите й - безупречното качество и здравина. Тя е толкова надеждна, че дори отегчава.
В Mazda 323 (BJ) няма и помен от атлетичното секси-излъчване на предишното поколение. Моделът се връща към миналото, когато за европейския купувач продукцията на японските производители се сливаше в единна сива маса. Изработката обаче е на такова ниво, че човек е напълно склонен да прости липсата на въображение у дизайнерите. Сглобката на kаросерията не търпи и най-дребните забележки. Безличната "физиономия" се компенсира напълно от качеството на материалите, лаковото покритие и антикорозионната защита. Ръжда се появява само по някои незначителни детайли като крепежните скоби под купето или места с механични наранявания. Добре е подът на 323 да се огледа за такива и да се вземат мерки за отстраняването на корозията. Не че тя може да нанесе кой знае какви поражения. По-скоро като предпазна мярка за лично удовлетворение. Скука цари и в салона на серията BJ. Вярно, всичко си е на мястото, няма странни ергономични хрумвания и рационализации във френски или италиански стил, а водачът и пътниците почти веднага започват да се чувстват уютно. Сиво и скучно, но някак уютно. Досущ като в добре обзаведена чакалня . Материалите са простички, сиви някак, но са подбрани и напаснати толкова грижливо, че чак втръсват с педантичността си. Изключено е някой детайл да скръцне или изтропа - дори при колите с огромен пробег. Такива впрочем не са никак малко, въпреки че най-старите коли са едва на 6 години. С въздържания си дизайн и прекрасни експлоатационни качества Mazda 323 стана един от любимите автомобили за служебни нужди навсякъде в Европа и екземпляри на по 200 000 или 250 000 км съвсем не са рядкост. Показанията на километража обаче не бива да стряскат. Заслуга за това имат великолепнитедвигатели монтирани на модела. Всеки от тези агрегати с изключение на двулитровия турбодизел с директно впръскване на горивото DiDT, чието монтиране започва чак през есента на 2000 г., е познат по един или друг повод на почитателите на Mazda. Подобно на предишното поколение на модела, най-разпространен е базовият мотор с обем 1 323 см3 (който по абсолютно загадъчни причини фирмата монтира на модификациите с индекс 1.4) с мощност 73 к.с. С модернизацията от 2000-ата година старият 1.5-литров агрегат (88 к.с.) отстъпи място на 1 600-кубиков (95 или 98 коня), а най-рядката 1.9-литрова машина със 114 к.с. бе заменена от двулитров мотор (131 коня). Пак тогава в пенсия излязоха двете версии на дизела с мощност 71 и 90 к.с. съответно за атмосферното и турбо пълненето.
Макар и изключително тяговити, нафтовите модификации на 323 не са за препоръчване. Не са особено икономични и вдигат доста шум. За сметка на това дори най-малкият двигател се справя с лекото купе на Mazda-та, а 1 600-кубиковите версии се представят отлично и по магистралата. По-често може да се попадне на модификации със стария 1.5-литров мотор, който също заслужава много висока оценка. За спортните 323-ки с най-големите двигатели надали има смисъл да се говори много. Те се срещат най-рядко, а и някак не се вместват в концепцията за семеен автомобил. За синоним на всички мотори обаче може да се употреби едно съществително - здравина.
Само дребни детайли без особено значение за здравината могат да корозират. Цинковият спрей спира ръждата
Нужна е потресаваща техническа неграмотност, за да се строши такъв агрегат.Оплакванията са изключително редки и по адрес на останалата механика на Mazda 323. Съединителят, например, спокойно изкарва по 150 000 км и повече, а да се обадят принципно капризните спомагателни възли като генератор и стартер е почти невъзможно.
При добро желание недостатъци при покупка на употребявана 323-ка все пак могат да се открият. Педантите, например, ще се хванат за ръждата по спирачните дискове или по-високата им степен на износване - все проблеми, които са следствие по-скоро от начина на експлоатация, отколкото на фабрични дефекти. Доказатество за това са отличните оценки, които получават от техническите служби
ходовата част и окачването на компактната Mazda. Дори подложени на опустошителното въздействие на българските пътни условия, те запазват пълно мълчание. Единственият недостатък, доколкото изобщо може да се нарече така, е умората на амортисьорите след 70 000 км. Не, не започват да изпускат, просто вече не държат като нови и постепенно започват да губят свойствата си. Проблеми с лектрическата инсталация на 323 пък може да създаде само намесата на неквалифициран "жичкаджия". Системата е доста сложна и всякакви "подобрения" по нея са крайно непрепоръчителни. За съжаление, компактната Mazda е едно от най-обичаните опитни зайчета на маниаците на тунинга във всичките му форми. Сивата външност и отегчителният интериор често карат младите собственици на модела да търсят начини да ги разкрасяват.
Електрическата инсталация не е лъжица за всяка уста. Любителите да стоят далече от нея Резултатите от напъните в стил "Бързи и яростни" обикновено хващат окото, но белите циферблати на показателните уреди, въздушните филтри с нулево съпротивление и неоновите лампи под броните говорят за доста любителска работа и съответно промени по оригиналната конструкция, които често водят до неочаквани проблеми. Все пак по-добре колата да е скучна на пътя, отколкото гиздава в сервиза. Всъщност, това май изчерпва всичко, което може да се каже за последната 323-ка на Mazda.

Справка за модела
Mazda 323 (BJ)
История
Август 1998 Серията BJ на Mazda 323 наследява ВА. За задвижване се предлагат бензинови мотори с мощност от 73 до 114 к.с. и дизел със 71 или 90 в зависимост от наличието на турбокомпресор
Октомври 2000 Започва монтирането на дизеловия двигател с директно впръскване DiDT с мощност 100 к.с. и 1.6-литров бензинов агрегат с 98 к.с. Двулитров мотор със 131 коня заменя топмодификацията 1.9 Sportive
Март 2003 На автосалона в Женева Mazda представя прототипа MX Sportif, на чиято платформа бе построена новата “тройка”. Дните на 323 са преброени

автор: batesergyр клуб мазда

Офффффф....

2007-08-09T18:03:00.000+03:00

Напоследък съм доста продуктивен на работното място. Вече не помня броя преинсталации на Уиндоуса, които съм направил, колко Еклипса съм сменил (днес още един)...... за сега други неща май не съм сменял. На всичкото отгоре и компютъра бучи ужасно силно...... Въобще седмицата след отупска не е от най-приятните. Затова пък през септември може да си взема още няколко дена почивни.. хах :)
Дано скоро се оправи облачното време над мен, че мноо потискащо така...

айде стига толкова оплаквания, отивам да паля количката към вкъщи

Първият работен ден в З е е б у р г е р

2007-07-03T21:36:00.000+03:00

Не, това не е бутка за бързо хранене, няма нищо общо с хамбургери и кренвирши. Фирмата разработва софтуер.
Та първият ми работен ден там беше всъщност вчера. Беше доста интересно и вълнуващо. Соня (тя е в отдел Human Resource) ме разведе из цялата фирма, за да ме запознае с останалите колеги. Всички се усмихваха и бяха може би почти толкова развълнувани, колкото мен... хъхъхъ :) Дано поне те да са ми запомнили името, защото аз никой не запомних. Един 'чичка' от втория етаж се оказа, че се е ровичкал в блога ми. Посрещна ме с думите: "Ти ли си Мартин, който е писал в блога си за Зеебургер?"
Бях като гръмнат в този момент. Вярно, че фирмите правят някакви проучвания преди да намемат нов служител, ама чак пък толкова ....:) За съжаление имаше толкова много хора в този ден, че не успях да му запомня името, но му пращам поздрави, ако чете в този момент :)
След 'Голямото Здрависване' излушах две презентации. Едната - информационна(с какво точно се занимава фирмата). Другата - образователна. И общо взето това беше за деня.

Екипът:
В отбор съм с Димитър, Спас и Васко, който ни е тийм лийдър

Няколко думи и за сградата:
бизнес сграда, два от етажите са изцяло наши (т.е. на Зеебургер). Във всяка стая има по някокло климатика. Ако човек стои 30мин с пуснат климатик, може да си помисли, че не е лято ..... по - скоро някой от по-хладните сезони.

За сега толкова. След известно време - повече.

Come To Papa

2007-06-28T23:04:00.000+03:00

....или преведено на мой си език "Ела при батко".
Имам огромното удоволствие да ви представя една източна марка автомобил на братята от Япония, а именно Мазда 323. Както може би вече сте се досетили, тя е притежание на батко ви Мартин. В този момент искам да благодаря на спонсорите на това събитие, без които то не би било възможно - майка ми и баща ми, а също така и цялото ми семейство, което ме подкрепя през цялото време.

Стига толкова официалности. Количката си е направо върха. Сама върви, вътрешният дизайн е много приятен, има си музика, харчи прилично. Всичко е на 6.

Преди няколко месеца рових из компютъра и попаднах на едно есе, което бях писал за Браян мисля. Темата беше "My Dearest Object". В него съм писал, че този предмет е шофьорската (този път успях да издиря къде се намира 'ь') ми книжка, ето и част от заключението:

I guess that the next dearest object in my life would be my own car keys .

Та ето, че това вече е факт. Имам си ключ за моя автомобил. Край на зависимостта от градския транспорт. Начало на гъзарията :)
Вратите са отворени за всеки, който иска да повръткаме с маздата.

Keep On Rollin'

2007-06-16T17:01:00.000+03:00

Еле какъв дъжд ме валя. Не беше дъжд, не беше град, не беше чудо. Че бях и с моско, но той се представи на ниво. Един път не угасна. Прибирам се аз, уж по-бързичко карам, за да избегна бурята (така се гърмеше все едно сме в Ирак)........ ииииииииии като почна изведнъж едни парчоци да падат по колата си викам ' леле в какво се забърках'. Реших, че няма смисъл да карам в през урагана, затова свих в една уличка и право под дърветата. Доста добър ход. Софиянци да не видят и право след мен :)
Свих се в седалката и гледах как улиците за нула време се превърнаха в реки, надявайки се междувременно стъклата да не се пръснат от силните ледени удари. След 10-15мин бурята намаля и аз като по- смелчага реших първи да изляза на бойното поле да проверя обстановката. Любопитстото ми трая точно няколко секунди, колкото да покажа колата извън дърветата и да разбера, че трябва да си търся друго убежище. Набързо се паркирах под едни други дървета. Чаках, чаках ама то няма край. Не смеех да си пусна и радиото да не вземе да падне акумолатора, че тогава съвсем ще я втасам.
Изминаха няма и 5мин и ми писна да чакам. Палииииии шофере ! Пуснах всичко що можеше да се пусне на тази кола - чистачки на мах, фарове, парното , парното на задното стъкло и отпраших с мръсна газ. Бях точно до факултета ми. В момента, който приближих улицата към Студентски град, усетих че ще се позабавлявам доста докато се прибера. Улицата беше 2/3 вода. и двете трети бяха откъм мен. Лоша работа си викам. Много лоша.

'Ама какво пък толкова. Сега или никога :)'

Потеглям аз и се отбих още в първата пресечка като си мислх да избегна общия поток. Да ама не. Тази уличка беше във вода от край до край. Обръщам и пак по главната. По 2 метра вода хвърчи от двете страни на моско. Хвърлям чак по предните стъкла на отсрещните..... И те по моето.... Едно рено беше паркирало посредата на улицата и шофера го изтикваше. Викам си 'давай по-бързо да се прибирам, че и аз ако блокирам така ще е много лошо'. За щастие стигнах безаварийно до общежитието. И най-важното сух.

П.П. едно пежо беше останало с едно стъкло по-малко
Уоу.... лошите

I-Mode

2007-06-12T18:00:00.001+03:00

Най-сетне успях да се сетя за паролата на моя I-Mode. В продължение на няколко седмици изпробвах какви ли не комбинации от 4 цифри, но винаги неуспешно. До днес ! Чудя се на акъла си как съм могъл да измисля такава парола.

За тези които не са запознати с новото предложение на Глобул , а именно I-Mode, ето малко повече информация:
I-Mode всъщност е интернет през телефона. Хубавото му е, че има специално разработени сайтове за I-Mode (олекотени откъм размер) с различна информация - времето, новини, bgmaps. Това, което мен ме заинтересува, е че I-Mode ти позволява да имаш e-mail (моят е 0899453128@imode.bg) към телефона. В момента съм си пренасочил пощата в gmail към телефона си и мога да я достъпвам, да чета писма, да пиша и т.н. по всяко време, където и да се намирам стига да има обхват Глобул. Доста удобно ако пътуваш някъде или си на почивка и в същото време чакаш отговор по електронен път от някого. А още по-хубавото е че е доста евтино. Всеки месец получавам по 200кб безплатни, което се равнява на около 40-50 e-mail-a. Всеки следващ изразходен трафик се таксува по няколко си стотинки там.

Предимства:

не не нужно да се изръсиш 1000лв за един Blackberry, за да имаш достъп до пощата си

Недостатъци:

писането на keypad-a на обикновен GSM е доста затормозяващо, ако имаш да пишеш дълго писмо.
скролването по малкия дисплей също е доста неудобно, за разлика от този на Blackberry телефоните

Е...това е от мен. Вече може да ми пишете e-mail-и по всяко време и да сте сигурни, че ще получа съобщението ви :=)

Roland Garros 2007

2007-06-10T22:25:00.000+03:00

Днес се игра финалът на Roland Garros 2007.(за щастие успях да се добера до телевизор, за да го гледам) Финалистите бяха същите като миналогодишните - Роже Федерер и Рафаел Надал. Залогът беше огромен и за двамата. За първия победата щеше да означава всички купи на най-големите и престижни турнири. За другия - трета поредна година шампион на клей. Времето беше слънчево, не духаше вятър, трибуните бяха пълни до горе и мачът на мачовете започна. Първият сет започна спокойно. Никой не искаше да рискува. И двамата играчи искаха да поопипат почвата първо, въпреки че се бяха срещали не един път. В 7-ия гейм (доколкото си спомням) Роже-то имаше страхотна възможност да пробие един гейм, но нещо съвсем мъничко не му достигаше. Може би това беше ключовият гейм в цялата игра. Надал го спечели, а с него и първия сет. Оттам нататък играта на Роже-то не вървеше много-много. Може би липса на късмет, а може би и умората си каза думата. В крайна сметка Рафаел Надал повтори успеха си от миналата година и вдигна за пореден път трофея. Стана ми мъчно, че моя човек не спечели. Даже на моменти от мача се усетих, че ми е напрегнато нещо..... а как ли се е чуствал Федерер по същото време? Силно впечатление ми направи коментатора на двубоя. Просто няма друг като него...Фрази от типа "Надал щом подуши кръв налита като истински хищник" или пък "Лъвът преследва Газалата, а Газелата бяга, за да му покаже, че има други по-недъгави в стадото" бяха само малка част речника му. Беше наистина удоволствие да наблюдавам този мач. Предполагам, че и някой не толкова запален по тениса също би останал доволен от гледаното с коментатор като този. Евала! Заслужено работи в Евроспорт. В крайна сметка се получи добър мач с феноменални изпълнения и от двамата. Наслада за окото.

З е е б у р г е р here I come

2007-05-17T19:39:00.001+03:00

ето така ще изглежда сградата на бъдещия ми офис. След напрегнатото 45-минутно интервю и няколко дена размисли екипът в Зеебургер Информатик решиха да приемат нов член към компанията си - а именно МЕН. Днес малко преди 15.00 часа подписахме договор. Изключително съм радостен, че ще имам възможността да работя за такава голяма и успешна фирма като Зеебургер. Професионалният ми път започва на 02.07.2007 от 9.30 часа. Вече се запознах с част от екипа, с който ще работя. Има няколко съгражданина ( в това число и Тиймлидера на моя отдел)

Лудница в ТУ

2007-05-12T11:48:00.000+03:00

Тази година лудницата настана по-рано от миналата. Университетът е пълен със студенти. Някои се появяват едва сега за първи път и искат да им се направят акаунти за компютърните зали ?!?!!? Подписи започнах да взимам три седмици преди сесията. Даже вече съм преполовил книжката. Успях и да си направя присъствията за спорта преждевременно. Надявам се да успея да събера всички подписи преди 24-ти и да се отдам на едноседмична почивка в родния край :)

A 2-minute Hamburger

2007-05-06T13:01:00.000+03:00

Точно толкова време ми трябва, за да смачкам един от любимите ми хамбургери на арабите. Два за 4 минути. Ако са малко по-сухички, времето се увеличава със 100%. Трябва да отбележа, че арабите имат Know-how-то как да правят хамбургери и дюнери. Разликата между техните и тези на Flora Burger е от земята до небето :) Толкова са вкусни, че дори и да имам още останали манджи от мама, пак отскачам да си поръчам два броя от промоцията.

NASD Certificate

2007-04-24T21:01:00.001+02:00

Ето го и първия сертификат по програмиране. Може да се каже, че вече съм младши програмист. Следва второто ниво, но за него ще трябва да се попотя доста повече.

Повече информация за това какво NASD и има ли то почва у нас на следния линк:
NASD

Бързи пари

2007-04-24T20:48:00.004+02:00

Колкото бързо дойдоха, толкова бързо си и заминаха. На единия ден взимам заплатата от университета. На следващия ден една колжека ми се похвали, че си е купила нова тенис ракета на промоция(а аз отдавна се ослушвам за някоя хубава евтинка ракета). На бързо разбрах къде се намира магазина, чек-нах го в bgmaps.com и излетях. Още щом влязох очите ми попаднаха на една ракета ( от промоционалните ), разпитах момчето, което беше на смяна, за параметрите й и без много да се колебая му казах да я опакова.

Ето го и резултата.

Утре ще играя срещу един от много приказващите ми колеги да го видим колко е ДОбър.

Добрият, лошият и дебелата

2007-04-15T14:05:00.000+02:00

... и заекът до скоро. Всички в една малка стаичка, но последният вече го няма. Не че е гушнал букета или прасковите, нито пък е ритнал камбаната или пък хвърлил топа. За мое щастие се премести да живее в Стара Загора. Може би не по негово желание, но никой не го е питал. One is gone, still one to go.

Стаите в общежитията започват все повече да не ми харесват. Въпреки че двойките ( като нашата) са за предпочитане, поради по-малкия брой характери, с които трябва да съжителстваш, все пак фактът, че цялата ти къща се състои от една стая е доста смущаващ. Не стига, че нямаш никакво лично пространство, но и трябва се съобразяваш с всичките прищевки на приятелите на съквартиранта ти. Забелязах, че ми е изключително трудно да правя забележки от какъвто и да е вид. Може би защото съм твърде добро дете :)
Цяла седмица обмислях как да кажа на съквартиранта ми, че ми е нужно малко повече спокойствие в "къщата", за да си чета уроците и да мога да си отпочина. Днес най-накрая се надъхах и му се оплаках относно шума като наблегнах на присъствието на приятелката му.
Ръкавицата е хвърлена. Да видим до какво ще доведе този мой ход.

Оставям на вас да се досетите кои са добрия и лошия..... дебелата мисля, че е ясно на вскички коя е.

Ученето и има ли то почва у нас

2007-03-28T22:19:00.001+02:00

Твърдо не!
Прословутото студентско градче в София, което би трябвало да е събрало най-талантливата и амбициозна част от по-младото поколение, се е преврнало в една голяма кръчма с винени мушички на всяка маса. Много рядко може да срещнеш някой колега, с когото да проведеш смислен разговор, различен от колко си пил предната вечер,къде си срал и колко си срал.....

Ето как протича деня на студента Пенчо, влязъл в някой от престижните софийски университети по незнайна причина нито за мен, нито за самия него.

11:20 - телефонът звъни. С много усилия успява да спре досадната аларма. Ако стане преди 11, целият му ден ще е скапан. (Ако има упражнение в 10.00 пък псува цялата администрация за това, че са некадърни и не се съобразяват със техните студенти).
Първото нещо, което трябва да свърши Пенчо, е да пусне хипер мега якия си компютър, който баща му е взел за 2000+ лева, който може идеално да се впише за сървър на НАСА, но Пенчо го ползва предимно да цъка различни игрички. Следва усилване на уредбата до край, нищо че съквартирантът може още да спи..... щом той се е събудил, никой друг не може да спи.

14:40 - Пенчо изтрива поредната игра, на която не може да мине 3-то ниво и решава да отиде на лекция по математика. Пред блока среща стар приятел, с който се уговарят вечерта да се напият "на прасе", след което пали Голф-а и заминава с мръсна газ. Пристига на лекция с 45 минути закъснение (т.е. половината е минала вече), бързо се изкачва до последните редове на огромната зала, където се включва в разгорещена дискусия за новите участници на Вип Брадър. Преподавателят спира за момент, защото не може да чува гласа си, но Пенчо и компания въобще не забелязват това......

Да обобщим:
Пенчо го мързи да учи. Поне да се беше хванал на работа да спести някой друг лев, но него го мързи и да работи....пък и защо да го прави като мама и тати му дават предостатъчно парички.
Като цяло Пенчо има на разположение 4 години,1460 дни или не знам си колко хиляди секунди, за да тъпее и 'мърдясва'. През това време ще смущава всички околни(колеги, съседи, съквартиранти), които се интересуват поне малко от висшето си образование. А след тези 4 години какво ще прави никой не знае. Може би ще се чуди и ядосва защо няма работа или защо му е ниска заплатата... или пък ще е сервитиор ( а бе къде е пустото "ер-малък" на тая клавиатура) в някой от ресторантите на баща си..... негова си работа.....
само че с толкова мързел до никъде няма да я докараме !!!

За малките неща в живота

2007-03-20T21:22:00.000+02:00

Може би сте се чудели (а може и да не сте) защо точно malcho. Такова голямо момче, пък malcho та malcho. Историята не е от дългите...
Всичко започна, когато компютърните клубове бяха на мода в Стара Загора и трябваше да си измисля прякор. Естествено трябваше да е оригинален,но в същото време да служи за прикритие. Нали за това са прякорите... иначе щеше да пише " веведете име".
"Мартин" , "Марто", "Марто-пича" или въобще всички компбинации с тези букви бяха отдавна заети, поради широкото разпространение на това хубаво име :)
Един ден гледах някакво предаване по телевизията с някакъв индивид, който беше около 2 метра висок и изключително слаб и познайте как му викаха приятелите за по-кратко - малчо! Помислих си, че с този прякор ще съм най-добрия (на Warcraft), всички ще очакват някакво некадърно келешче да играе срещу тях, а в същия момент да се окаже, че същия този малчо има огромна непобедима армия... яко,а :)
Като прибавим към това и че съм най-малкото "дете" в нашето семейство, реших, че това най-подходящият прякор. Та от тогава броди "малкото човече" с големите мечти из интернет пространството под прозвището malcho. (пък и http://martin.blogspot.com/ беше заето вече от някакъв си швед)

Началото.....

2007-03-20T00:09:00.000+02:00

Ето, че и аз станах blog-ър... крайно време беше. Винаги съм си мислел, че няма много смисъл от тези блогове. Някакъв си там си пише разни работи за себе си.... пфу, голяма работа... Това беше до днес, докато не се зачетох в блога на един колега и някакси ми дойде просветлението. На няколко места все едно някой разказваше собствения ми живот.... или гледам кино със участието на моя милост в главната роля (не, не беше блога на брат ми) .... и се замислих откога не съм писал. Имам предвид нещо смислено, а не задачи или протоколи по електротехника. Последно съчинявах някакви историйки през лятото, когато бях от другата страна на океана. Даже хората ми ги харесваха, което не се бе случвало от 6-ти клас насам.

Та това е то.... Добре дошли в моя блог :)